Дан Симънс - Петата купа

Джеймс се върна по-рано сам във вагона си и единият от камериерите, който му помагаше, каза:

— Един господин ви чака в купето ви, господин Джеймс.

— Какво, по дяволите, търси той в моето купе? — сопна му се Джеймс.

— Изрично поиска да ви изчака там, сър — отвърна камериерът с пламнало от срам лице. — Каза, че ви познава, сър. Каза, че е жизненоважно да разговаря с вас веднага щом се върнете, сър. Извинявам се, ако съм постъпил неправилно, като съм го пуснал в купето ви, сър.

Джеймс махна с ръка, но не беше доволен. Въобще.

Той влезе в малкото си, но луксозно обзаведено купе и затвори вратата зад гърба си, преди да осъзнае, че в помещението беше тъмно почти като в нощ. Някой беше спуснал и леките, и по-плътните щори на прозорците. След секунда Джеймс видя, че някакъв мъж седи в креслото в ъгъла, близо до стенната лампа — същото кресло, което той използваше за четене — а след още една секунда осъзна кой е този човек.

Професор Джеймс Мориарти. Мъждивата светлина разкриваше зловещите, смъртоносно сбърчени вежди, тънките бледи устни, хлътналите като на мъртвец бузи и белите кичури коса, които стърчаха над вълчите му уши. Езикът продължаваше да се стрелка по змийски над сухите устни. Ноктите на дългите бледи пръсти бяха дълги няколко инча, извити и пожълтели от възрастта и злостта.

— Най-после се сссрещаме, господин Хенри Джеймссс — изсъска Мориарти и се изправи.

Тъй като не носеше със себе си дори бастуна си, с който да се бие, Джеймс бързо отвори вратата на купето си, когато един познат глас изрече зад гърба му:

— Нали няма да си тръгнете толкова бързо, Джеймс?

Писателят рязко се обърна.

Мориарти вдигна щорите и купето се изпълни със светлина. След това той внимателно издърпа дългите си пожълтели нокти, един по един. После свали зъбите си, променяйки изцяло формата на лицето си. След това високият мъж заби нокти в собственото си лице и започна да го дере, сваляйки цели парчета от челото, скулите, носа и брадичката, които пускаше върху разстланата за тази цел кърпа. Останала част от челото и плешивото теме се откъсна наведнъж, но с неприятен звук от раздиране.

Хенри Джеймс стоеше и мълчаливо наблюдаваше как Холмс използва някакъв крем и пинсети, за да свали остатъка от лицето, ушите, брадичката и шията на „професор Мориарти“. Всичките парчета трупаше върху кърпата, разстлана върху шкафчето на Джеймс.

— Няма ли да кажете нещо за най-великото ми представление? — попита Холмс. Той използва огледалото на Джеймс, за да си оправи косата, след което мушна отново ръката си в черната превръзка.

— Защо? — попита Джеймс.

Холмс се усмихна и потри ръце, пренебрегвайки превръзката.

— Двамата с брат ми Майкрофт изграждаме образа на злия гений професор Мориарти вече пет години, Джеймс. Първо се появи слухът за него в разказчетата на доктор Уотсън. След това самият той започна да се появява.

— Ами „Силата, движеща един астероид“? — попита Джеймс. — Тя е истинска. Виждал съм тази книга.

— Абсолютно истинска — рече Холмс. — И математически точна… или поне така ми казаха. Брат ми Майкрофт и старият му учител от „Крайст Чърч“, майсторът Чарлс Латуидж Доджсън, направиха всички изчисления за математическия шедьовър на „професор Мориарти“.

— А присъствието му на астрофизичните конференции, като онази в Лайпциг? — попита Джеймс.

— Недооценени представления на моя милост — засмя се Холмс. — Но преди години открих нещо много интересно — ако някой положи повечко усилия да изглежда отвратително, да мирише отвратително и да се държи отвратително, останалите хора избягват да му обръщат внимание.

— Защо? — попита Джеймс с глас, който прозвуча още по-отегчено отпреди. — За какво е необходима тази сложна актьорска игра?

— Както вече казах, това са пет години , прекарани в сложна актьорска игра — отвърна тихо Холмс, сядайки на облегалката на креслото. Джеймс прекоси купето и седна на леглото. Лицето му беше напълно безизразно. Някъде отвън се чуха гласовете на останалите, които се връщаха от обяда и разходките из Бъфало.

— Мориарти обедини обикновените престъпници в истинска престъпна мрежа — каза Холмс. — Като Мориарти ги ръководех в извършването на шедьоври на престъпните начинания — половин милион паунда в чували от Секънд Резърв Банк в Лондон, над милион паунда в кюлчета чисто злато от златния резерв в Берн, стотици хиляди долари от Фармърс Тръст Банк в Канзас Сити, петстотин милиона лири от Римската централна…