Дан Симънс - Петата купа

— Нед никога през живота си не е разполагал с три хиляди долара — прошепна Клара Хей.

— Точно това ми казаха и съпругът ви, и Хенри Адамс, когато споменах сумата — рече Холмс. — Те настояха, че Нед си е измислил тази сума пари, госпожо Хей. Но Нед ми показа трите хиляди долара в стаята ми на улица Бейкър Стрийт 221Б. Умоляваше ме да ги взема и да тръгна веднага с него за Америка, където, каза той, ще има повече пари, ако си свърша работата както трябва. Още тогава усетих, че Нед Хупър никога не бе разполагал със средства дори да пътува до Европа. Това бяха чужди пари. Някой друг имаше нужда от детектив.

Клара Хей го погледна в очите с предизвикателство, нещо, което той не предполагаше, че ще види у нея.

— Да не би сега да искате тези три хиляди долара, господин Холмс? След като вече сте… как се изразяваше доктор Уотсън в своите разкази?… След като сте „разнищили“ този неразрешим случай? Или искате повече пари, за да гарантирате мълчанието си? Чековата ми книжка е тук. — Тя дори я извади, заедно с една писалка, от чекмеджето на близкото бюро.

— Искам просто да знам защо, госпожо Хей? Защо цели седем години сте се стараели всичките четирима оцелели от „Петте купи“ да получават тези картички на всеки шести декември?

— Защото знаех, че нещо не е наред — изръмжа нервно Клара. — Аз дори не харесвах Клоувър Адамс чак толкова, господин Холмс. Намирах я за арогантна и надменна, повече отколкото позволяваше положението ѝ в обществото. Ние бяхме Пет купи, господин Холмс, но всеки ден в пет следобед, по време на разговорите пред камината у семейство Адамс, Клоувър винаги беше Първата купа… след самоубийството ѝ Хенри Адамс и дори моят Джон започнаха да я наричат така… а аз не бях дори Пета купа. Мъжете обичаха да се шегуват с Кларънс Кинг, че трябва да се ожени за някоя от своите смугли дами от Южните морета, за да си имаме и Шеста купа, но вече бях Шестата купа . Никога не измислях навреме остроумни отговори. Винаги ми липсваше духовитост. Винаги ми липсваха познания по време на техните дискусии… — Беше избъбрила всичко това на един дъх, като навита докрай механична играчка на ключе. — През цялото време сочеше с писалката към Холмс, сякаш държеше в ръката си стилет или пистолет, но сега я прибра обратно в чекмеджето, заедно с чековата книжка. — Знаех, че когато онази Ребека Лорн тръгна да се сприятелява с горката самотна, нещастна Клоувър Адамс, някой — най-вероятно Ребека или онзи ужасен неин братовчед Клифтън — е намислил нещо. Нещо вредоносно. Нещо, което Клоувър нямаше да понесе. И все още продължавам да вярвам, че това е причината за самоубийството на Клоувър, ако наистина е било самоубийство.

Няколко минути двамата седяха в пълно мълчание.

Най-накрая Холмс каза тихо:

— Но това не е истинската причина да изпратите Нед Хупър чак в Лондон, за да ме наеме с онази купчина пари да разследвам разни неща за „Петте купи“.

Тя подскочи и седна с изпънат гръб. Едва успя да процеди следващите си думи през стегнатото си гърло.

— Какво би… трябвало… да означава… това… господин Холмс?

Детективът бръкна в джоба на сакото си и извади четири писма, всяко едно прибрано в бледоморав плик, адресиран с волевия, мъжки почерк на Джон Хей.

— Виждал съм ви на вечери, госпожо Хей — рече тихо той. — Аз непрекъснато наблюдавам хората. Докато се представяте за идеалната домакиня, вие следите за всяка дума, която мъжът ви казва на жените около масата, начина, по който говори с тях, следите за всеки негов поглед и движение. Особено що се отнася до Нани Лодж, която крие тези писма от господин Хей в спалнята си.

Клара ахна звучно.

— Как можете… да крадете личната кореспонденция на някого… да разбиете и да нахлуете…

— Нищо подобно — отвърна с усмивка Холмс. — Просто разполагах с един дребен и жилав сътрудник с щръкнала зелена коса и инструкции на кои места омъжените жени крият любовните писма от женени мъже, които не са им съпрузи. Тези писма — както и други, но всъщност тези са важните, както подозирам, че знаете — бяха залепени от долната страна на чекмеджето, в което Нани Лодж държи бельото си.

„На същото място, където в будоара си Лизи Камерън беше скрила любовните писма от Хенри Адамс — помисли си Холмс. — Жените са коварни същества, но начинът ми на мислене е твърде подобен на техния, за да им позволя да ме надхитрят. — Той се усмихна. — С изключение на Ирен Адлер.“

— Ето — каза Холмс и ѝ подаде четирите писма. Тя ги пое така, както сигурно Клеопатра беше поела змията, която е щяла да я отведе към смъртта.