Дан Симънс - Петата купа

— Добре, добре — прекъсна го Джеймс. — Значи седя тук и разговарям с престъпник. Някой, който е създал успешни криминални мрежи и в продължение на пет години е извършил обири в Америка, Англия и Континента. Защо сте все още на свобода?

— Всички триумфални постижения на Мориарти бяха организирани от Майкрофт и Уайтхол, местните полицейски управления и банки, хранилища и така нататък — отвърна Холмс. — Откраднатите пари в чували се оказаха най-качествените фалшификати, които можеше да изфабрикува правителството на Нейно величество, и проследявайки ги, ние успяхме да съставим диаграма на повече от дузина престъпни банди в Лондон, Ливърпул, Бирмингам, дори Кеймбридж…

— А златото? — попита Джеймс.

— Престъпниците отнесоха златото на експерти за проверка — рече Холмс. — Но Майкрофт и приятелите му не поемаха никакви рискове. Ние осигурихме експертите.

— Ами анархистите? — попита Джеймс. — Не забравяйте, че присъствах на вашата вашингтонска среща с бандитите и социалистите.

Холмс поклати глава сякаш с възхищение.

— Винаги ще се възхищавам на куража и инициативността ви в случая — рече детективът. — Просто не можех да споделя с вас плановете ни, след като ми разкрихте тази… жизненоважна информация.

— Планове?

— На първи май в двайсет и три града в девет държави полицията и властите заловиха престъпници и анархисти, които се бяха заклели да унищожат обществата им.

— И в какво ще бъдат обвинени те? — попита Джеймс, привнасяйки само една малка частица от презрението, което го изпълваше, в саркастичния си тон. — В събиране на големи групи? Поява в неприличен външен вид на обществено място?

— Деветдесет и пет процента от престъпниците в нашите списъци, които се събраха за Големите бунтове и Големите обири на първи май, вече имаха издадени заповеди за арест — каза Шерлок Холмс. — Мнозина в повече от една страна. Що се отнася до анархистите, онези, които се появиха на обозначените места с бомби и оръжия, веднага получиха обвинения, останалите бяха оставени в списъка за наблюдение.

— Значи вие… и вашият гениален брат Майкрофт… изобретихте професор Джеймс Мориарти, навлякохте си големи главоболия, за да му създадете правдоподобно математическо минало, превърнахте го в Наполеон на престъпния свят и след това накарахте този измислен злодей да ви убие край водопада Райхенбах в Швейцария, за да може, предполагам, по този начин да ви позволи да прекарате следващите три години в обикаляне из света, дегизиран като Мориарти, за да вербувате крадци и анархисти.

— Да — отвърна Холмс. — В общи линии е така. Обаче след смъртта ми помолих за шест месеца лично време, за да посетя Тибет и да задам някои въпроси на Далай Лама. Но престоят ми се удължи заради умелото боравене на младия Лукан с пушката.

— Три куршума в тялото ви — рече тихо Хенри Джеймс. — Видях размера на тези патрони… куршуми… сачми… както там ги наричате, когато дръпнах затвора на онзи маузер и един изскочи навън. Беше огромен. Как така не умряхте?

— Може и да съм — отвърна Холмс.

— Да вървят по дяволите всичките онези метафизични щуротии, с които ми пълните главата още откакто се срещнахме — сопна му се Джеймс и внезапно се изправи. — Можете да прекарате остатъка от живота си… ако това изобщо може да се нарече живот… разпитвайки себе си и всички останали, с които се срещате, дали сте истински. Рано или късно някой пияница в някоя кръчма, смърдяща на урина и пот, ще ви даде правилния отговор.

— Вече получих добър отговор — рече тихо Холмс. — Само преди няколко дни.

Джеймс не каза нищо.

— Чували ли сте за това как някой се изпява към съществуване? — попита Холмс. — Или как други хора изпяват някого — може би вас — към съществуване, като разказват истории за него? Като си предават легенди един на друг? Това ли правите със своето писане, Хенри Джеймс… изпявате се към едно по-висше съществуване всеки ден, когато се занимавате със занаята си?

Джеймс пренебрегна бръщолевенията му.

— Добре тогава — рече рязко той, — вие и вашите бандити ли бяхте онази сутрин на централната гара в Чикаго, когато се опитвах да замина за Ню Йорк?

— Търсех ви, Джеймс. А „бандитите“ бяха неколцина от хората на полковник Райс, които той остави на мое разположение… трябваше да проверя твърде много файтони за краткото време, което ми оставаше преди отпътуването на влака.

— Защо вие, като професор Мориарти, ме търсехте, когато се опитвах да се измъкна от това… да напусна тази трескава фантазия… и да се прибера у дома, в Англия?