Дан Симънс - Петата купа

— За какво говорите, Холмс?

Детективът вдигна превързаната си ръка.

— Изстрелът ви не е убил никого, Джеймс. Куршумът е преминал през ръкава на ризата на Лукан Адлер… може и да го е одраскал дотолкова, че да го накара да трепне и да спаси живота ми от онова острие… след това опари обратната страна на дланта ми и продължи по безгрижния си път към езерото. Вие… не сте… убили … никого.

Джеймс имаше чувството, че всеки момент ще се разплаче от облекчение, от което му се догади, но вместо това стисна по-силно дървения парапет и се втренчи в залязващото слънце.

— О — рече Холмс, — когато приключих с малкото приключение по отказването ми от наркотика, аз осъзнах, че съм забравил да ви съобщя за двете телеграми, които получих в Ню Йорк малко преди да отплаваме. — Детективът измъкна две листчета от джобчето на гърдите си.

Макар да имаше усещането, че за пръв път от седмици може да си поеме дълбоко дъх, Джеймс го слушаше с известен страх.

— Първата е от нашия приятел агент Дръмънд и е чисто информативна — каза Холмс, разгъвайки листа хартия с известно усилие заради бинтованата си ръка. — Цитирам:

ИНФОРМИРАМ ВИ, ЧЕ ИРЕН АДЛЕР ИЗБЯГА ОТ ОХРАНАТА В ЛЕЧЕБНИЦАТА НА КОЛУМБОВОТО ИЗЛОЖЕНИЕ ДЕН СЛЕД КАТО НАПУСНАХТЕ ЧИКАГО ТЧК ГВАРДЕЕЦ ОТКРИ, ЧЕ СИ Е ОТРЯЗАЛА КОСАТА НАД УМИВАЛНИКА ДОСТА КЪСА СПОРЕД НАС И ЧЕ ЕДИН ОТ ПАЗАЧИТЕ Е БИЛ НАДВИТ, ЛИШЕН ОТ УНИФОРМАТА СИ, ЗАВЪРЗАН, СЪС ЗАПУШЕНА УСТА И Е БИЛ ЗАТВОРЕН В КИЛЕР ТЧК ИРЕН АДЛЕР МОЖЕ ДА Е ИЗБЯГАЛА ОБЛЕЧЕНА В УНИФОРМА НА ГВАРДЕЕЦ ПРЕСТРУВАЙКИ СЕ НА МЪЖ ТЧК ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЖЕНА С ЛЯВА РЪКА, ОКАЧЕНА НА ПРЕВРЪЗКА ТЧК МОЖЕ ДА Е ВЪОРЪЖЕНА И СЕ СЧИТА ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНА ТЧК

ДРЪМЪНД

Макар да нямаше никакво намерение да го прави, Джеймс избухна в смях и установи, че му е трудно да се спре. Холмс се присъедини към него и това накара писателя да се разсмее още по-гръмко. Сам не знаеше защо се смее. Просто вече му се струваше, че всичко наистина е… свършило .

— Тази телеграма, която получих в Ню Йорк точно преди да отплаваме, набързо ще ви отрезви, Джеймс, уверявам ви. — Холмс разгъна тромаво второто листче и го прочете внимателно, с по-сериозен от обичайното глас. — Тя е от брат ми Майкрофт, който никога не се интересува от цената на допълнителните думи в телеграмата. Това се отнася и за мен. От Майкрофт:

ШЕРЛОК, НАЛАГА СЕ ДА ПРОДЪЛЖИШ ПЪТУВАНЕТО СИ ДО ГЕНУА НА БОРДА НА КОРАБА ЮНАЙТЕД СТЕЙТС И СЛЕД ТОВА ДА ПРОДЪЛЖИШ НА СЕВЕР КЪМ ЛЮЦЕРН ШВЕЙЦАРИЯ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО БЪРЗО ТЧК АЗ ЩЕ БЪДА ТАМ СЛЕД ДЕСЕТ ДНИ ТЧК ПРОВЕЖДА СЕ КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ ТЧК ПРИСЪСТВИЕТО ТИ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТЧК

МАЙКРОФТ

Холмс прибра телеграмите и двамата мъже се спогледаха.

— Вашият по-голям брат и моят по-голям брат едновременно в Люцерн — каза Хенри Джеймс с изненадан, преливащ от недоверие глас. — И ние двамата с тях? Невероятно.

— Съгласен съм — каза мрачно Холмс.

Внезапно покрай тях премина един млад мъж с дебело палто, наметнато върху раменете му, и голямо бомбе, придърпано ниско над очите му.

— Добър вечер, господин Холмс — разнесе се младежки глас.

Джеймс рязко завъртя глава, но успя да зърне само волевата брадичка, високите скули и тъмната коса, подстригана късо, в американски военен стил, на слепоочията и на тила.

— Ваш приятел? — попита Хенри Джеймс.

Слънцето се беше скрило. Всички електрически лампи на кораба светнаха едновременно по същия начин, както в нощта на откриването на Световното изложение в Чикаго. Преди светлината да изригне като фойерверки, въпреки сумрака и бързината, с която младият мъж беше минал покрай тях, Шерлок Холмс успя да зърне лявата му ръка, която висеше в черна превръзка под разкопчаното палто.

Детективът хвана под ръка Хенри Джеймс и заедно с него се надвеси през парапета. Морският въздух беше толкова свеж, че им действаше омайващо.

— Ще се оправяме с Люцерн и големите братя, като стигнем при тях — рече Холмс и гласът му прозвуча щастливо за пръв път, откакто Хенри Джеймс го беше срещнал в онази дъждовна нощ край Сена два месеца по-рано. — Междувременно, приятелю мой — продължи Холмс, — това все пак може да се окаже едно много интересно пътуване.

юни 2013 — октомври 2014

Искам да благодаря на следните хора за помощта им, която ми позволи да напиша „Петата купа“.

Съпругата ми Карън.

Агентът ми Ричард Къртис, на когото посвещавам тази книга. „Иска ми се да имах по-добра книга за толкова добър човек“. (Посвещение на Робърт Луис Стивънсън за Хенри Джеймс.)