Дан Симънс - Петата купа

Най-накрая Адлер каза:

— За нас ли ще поговорим първо, Шерлок? Или за тази игра, в която се оказахме замесени?

— Това не е игра — отвърна Холмс с много по-суров и твърд глас, отколкото бе възнамерявал да използва.

— Разбира се, че не — съгласи се Ирен Адлер и погледна надолу към ръцете си, които стискаха малката платнена чанта в скута ѝ.

— Да поговорим първо за личните неща — каза Холмс с далеч по-мек тон.

— Много добре. Кой ще започне пръв?

— Ти, Ирене.

Жената го погледна с престорено сурово изражение.

— Защо ти трябваха повече от две години, за да дойдеш в Америка да ме потърсиш? — попита настоятелно тя.

Холмс усети, че се изчервява, и погледна към ръцете ѝ.

— Никой не ми каза, че ще се върнеш в Америка. Никой не ми каза, че си бременна. Работих цяла година в британските театрални трупи, за да те намеря.

— Идиот — рече Ирен Адлер.

Холмс само кимна.

— И през цялото време си се упражнявал и подготвял да станеш Първия и Най-прочут детектив-консултант в света — каза тя, но този път в гласа ѝ се промъкнаха шеговити нотки.

Холмс отново кимна, но този път я погледна в лицето.

— Не те намерих и през времето, което прекарах в Америка — рече той, а гласът му прозвуча кухо дори в собствените му уши.

Тя протегна дясната си ръка и я положи върху неговите.

— Защото веднага след като научих — през тайните телеграфни жици на актьорите — че си бил в Ню Йорк и Бостън, аз хванах първия кораб за Франция.

— С бебето — произнесе почти шепнешком Холмс.

— Да. — Отговорът ѝ прозвуча дори още по-тихо.

— Кога ти го отне полковник Моран? — попита Холмс.

— Когато Лукан беше на четири години — отвърна Ирен Адлер. — В деня след четвъртия му рожден ден.

— Как можа да позволиш на този… този… бандит… — започна Холмс, но млъкна.

— Заради властта, която полковник Моран имаше над мен — рече Адлер. — Същата, която сега упражнява и Лукан.

Самозабравяйки се, Холмс я сграбчи за лактите, после плъзна ръце към раменете ѝ, сякаш се канеше да я привлече към себе си… или да я удуши.

— Ирене, ти си най-силната, най-смела жена, която съм срещал някога. Как може мерзавец като Себастиан Моран да има такава власт над теб, че да те принуди да му дадеш детето си… нашето дете? — Последните две думи прозвучаха като стон.

— Полковник Моран заплаши да те убие, ако не направя онова, което иска от мен — отвърна с равен глас тя. — Същото, което прави и Лукан сега.

Онемял от изненада, Холмс можеше да реагира единствено като стисна по-здраво ръцете ѝ. Сигурно я беше заболяло, но тя не се отдръпна.

Ирен се обърна към него, постави ръцете си върху раменете му; за някой страничен наблюдател те биха изглеждали като двама души, които се утешават един друг.

— Ти живееш безгрижен живот, Шерлок Холмс — изрече тя страстно, без намек за извинение в гласа. — Винаги е било така. Онзи твой идиотски приятел, докторът — или Конан Дойл, нямам представа кой — публикува малките ти детективски победи и те възхвалява, сякаш си някой Ахил. Но ти седиш до прозореца си, без да се криеш. Вървиш по улиците, потънал в мисли, без да обръщаш внимание на почти всяко нещо около себе си. Позволяваш целият свят да узнае адреса, на който живееш, и ежедневните ти навици. Полковник Моран — и другите като него — не са те убили досега само защото правя каквото поискат.

Холмс отпусна ръцете си и остана така замислен в продължение на един дълъг момент. Най-накрая рече:

— Но детето…

— Детето е зло — отсече Ирен Адлер. — Детето беше зло от самото си раждане.

Главата на Холмс се отметна назад, сякаш му беше ударила плесница.

— Нито едно дете не може да бъде зло от раждането си, за бога. Нужни са… години… родителски грижи… зли влияния…

— Ти не си притискал това бебе към гърдите си и не си виждал първите му постъпки — каза Адлер с абсолютно студен глас. — Една от първите му реакции беше да откъсне крилото на пеперуда, която му показвах. И това му достави удоволствие . Сякаш съм родила някой Кориолан.

— Но дори Кориолан е бил повлиян… — той млъкна.

— От майка си — извика Ирен Адлер, сякаш изпитваше физическа болка. — Волумния се хвалела на ония вещици, приятелките си, как нейното малко момче Кориолан обичало да измъчва животни, да причинява болка на всяко живо същество. Но през всичките тези четири години, докато бях с Лукан, аз му давах единствено любов и го учех да обича и уважава другите. — Тя извърна лицето си настрани и се отдръпна.