Дан Симънс - Петата купа

— Да — рече Холмс. И този път се усмихна.

— Значи ме питаш защо избрах нея за жертва — продължи Ирен.

Холмс кимна.

— Реших, че това е най-бързият начин да изкарам Лукан от живота ѝ — рече горчиво тя. — Скъпият ми братовчед Клифтън. Просто едно момче. — Белите ѝ ръце се свиха в юмруци. — Обикновено момче, което беше като същински тумор… тумор, който се нуждаеше от хиляди долари, за да се върне в Европа и да убие някого рамо до рамо със своя герой, великия ловец на тигри полковник Себастиан Моран.

— Как той… Лукан… разбра за романтичното писмо, което Хенри Адамс е изпратил на Лизи Камерън? — попита Холмс. — Предполагам, че около това се е завъртяло изнудването ви.

Ирен Адлер издаде звук като малко куче, което се е задавило.

— Разбира се. Кръгът им от приятели беше толкова малък и ограничен, че дори младият Лукан се досещаше, че под повърхността се крие някакъв скандал. След като се сприятелих с Клоувър и по този начин се вмъкнах в приятелския кръг на тези дами от висшето общество, самата Лизи Камерън ми се похвали за любовното писмо на Хенри Адамс. Лукан беше казал, че сигурно има нещо, и накрая дори не се наложи да душим. Една от най-близките приятелки на Клоувър — поставям цялата тази фраза в кавички — ми даде, ни даде през смях смъртоносната кама.

— Защо отиде заедно с Клоувър на посещение при болната Лизи Камерън трийсет и шест часа преди смъртта на Клоувър? — попита Холмс.

— Исках Лизи да отрече, че подобно писмо съществува — каза Адлер. — Няколко часа преди това я бях помолила, Лизи имам предвид, да го отрече. Накрая тя се съгласи.

— И направи ли го?

— Не. Беше се разболяла от инфлуенца и мрачният ѝ хумор я беше обсебил. Тя дразнеше горката, глупава Клоувър със съществуването на това писмо, като в една минута се правеше на неразбрала, но в следващата очевидно признаваше за съществуването му. Едва не удуших тази жена в грамадното ѝ, покрито с балдахин легло. Онази нощ Клоувър се прибра у дома, убедена, че е предала съпруга си Хенри — в това да бъде негова истинска съпруга, както се изразяваше тя; разбираш ли, Клоувър се страхуваше от сексуалния акт, той винаги беше странен и болезнен за нея — и реши, че всичко, включително намерението на съпруга ѝ да ѝ изневери с Лизи Камерън, е станало по нейна вина.

— Не разбирам как подтикването на Клоувър Адамс към самоубийство би помогнало по някакъв начин на Лукан или на теб — каза Холмс. — Това се оказа препятствието в тази главоблъсканица.

— Не е чак толкова сложно — отвърна Адлер. — Лукан намери друг начин да финансира списъка си с покушения. Стабилен източник. Финансиране, което получава дори до днес. Вече не се налага да търси някоя невротична жена, която да ни помогне да изнудваме съпруга ѝ.

— Лукан ли отрови Клоувър Адамс? — попита Холмс.

Продължителното мълчание като че ли сгъсти още повече тъмнината.

— Не знам — промълви най-накрая Ирен Адлер. — Знам, че той отнесе отровата в стаята ѝ онази неделна сутрин… и чашата от долния етаж. Тъй като подозирах, че ще опита нещо, за да се отърве от нея — тя познаваше „братовчеда Клифтън“ достатъчно добре, за да го накара да е нащрек — аз се втурнах в къщата ѝ. Но тя вече лежеше мъртва на пода. Чух стъпки по стълбището за прислугата — мисля, че Лукан си тръгваше — но някак си не съм сигурна, че той я е принудил да изпие отровата. Изобщо не се е показал пред нея всъщност. Просто шишенцето с цианкалий от фотографската ѝ лаборатория и загадъчно появилата се водна чаша я бяха докарали до ръба. Може би ги е приела като послание от съпруга си… или Бог. — След продължителна пауза тя продължи: — Но аз също като Лукан съм виновна за смъртта на Клоувър, независимо дали той го е извършил, или не. Дори прибрах чашата в чантата си, преди да сляза долу и да се натъкна на Хенри Адамс, който се връщаше от разходката си.

— Като казваш стабилно финансиране, кого имаш предвид? — попита Холмс. — Анархистите?

Ирен Адлер се засмя, почти искрено този път. Холмс си спомни, че тя винаги бе имала красив смях.

— Анархистите нямат пари, скъпи мой — рече жената. — Те са анархисти , за бога. Повечето от тях не могат да си намерят работа във фабриките, където са работели бащите им, защото са или пияни, или луди, или мързеливи.

— Кой тогава… — рече Шерлок.

— Видях Лукан в събота — каза Ирен Адлер. — Той ми се похвали, че е проследил теб и онзи писател, който влачиш навсякъде със себе си, през целия район на Панаира. Намирали сте се на петдесет ярда от голямата сграда в Панаира, посветена на една от основните компании, които финансират полковник Моран и Лукан Адлер — те им дават списъка с мишени, които трябва да бъдат елиминирани — а дори не сте надникнали вътре!