Дан Симънс - Петата купа

— Никой изстрел няма да дойде отзад — рече тихо Дръмънд.

— За по-голяма сигурност ще забраним достъпа до двете променади на Административното здание и, ако сте съгласен, господин Холмс — в телеграмата, която получихме двамата с господин Бърнам, пишеше, че, един бог знае защо, трябва да се вслушваме в съветите ви и когато е възможно, да ги изпълняваме — та, ако сте съгласен, ще затворим променадите на всички високи сгради, които се намират в обсега на един изстрел от мястото, където ще говори президентът.

— Кои сгради ще включите, полковник? — попита Холмс.

Командирът на Колумбовата гвардия — който, след като облаците се разнесоха и времето стана по-топло, си беше свалил униформеното сако и стоеше по риза и тиранти — използва незапалената си пура, за да посочи най-вдясно.

— Източните части на онова голямото Машинно здание. — Пурата се премести наляво, по на изток. — Земеделското здание до него.

Райс посочи право напред с пурата си.

— Входът към перистила си има собствена променада, която също ще затворим по време на церемонията.

Пурата отново се премести наляво.

— Онова чудовищно нещо, Зданието на промишлеността и свободните изкуства. Дълга, дълга променада, почти колкото Големия речен канал, който минава по средата.

Той посочи наляво към едно от Големите здания, от което се виждаше само част.

— Източното крило на Голямото здание на електричеството се намира почти на една линия с трибуната, на която ще стои говорещият. Останалата му част — не.

— Освен това не бива да забравяме улиците — каза Дръмънд.

— Да — потвърди полковник Райс. — Погледнете натам сега и се насладете на гледката от стотина работници, които виждате, защото в Деня на откриването там ще има поне сто хиляди души, наблъскани в тесните пространства.

— Няма място за снайперист в тълпата — каза Дръмънд. — Последните две президентски покушения бяха извършени с пистолет от съвсем малко разстояние.

— Точно така — съгласи се Холмс. — Линкълн, с изстрел от малък пистолет от разстояние по-малко от три фута, и президентът Гарфийлд, застрелян в гърба от упор от Гито.

— Който е използвал британски револвер „Булдог“ — каза Дръмънд.

— Абсолютно вярно — потвърди Холмс. — Отлично оръжие. Един мой приятел, доктор Джон Уотсън, притежава револвер „Булдог“.

— Ако предположим, че теоретичният ви убиец на първи май… — започна полковник Райс.

— В Лукан Адлер няма нищо теоретично, полковник — прекъсна го бързо Холмс.

— Добре, да предположим, че вашият убиец ще си търси място, което е достатъчно високо, стабилно и уединено, за да може да използва пушка. Това може да е или някой прозорец, или някоя променада. Защо не огледаме четирите Големи здания и перистила, като започнем с Машинното здание там, отдясно?

— Отлична идея, полковник — съгласи се Холмс.

Според Джеймс покривът на Машинното здание представляваше само куполи и евтини украшенийца от Испанския ренесанс. Мнението му — за което нито го попитаха, нито самият той прояви желание да изрази — беше, че при вида на целия този кич всеки уважаващ себе си снайперист щеше да издъхне, още преди да е успял да стреля. Но полковник Райс, Дръмънд и Холмс се съсредоточиха върху лоджията на високия втори етаж — вмъкната веранда, която се простираше по цялата източна дължина на сградата от мястото, където щеше да се проведе парадът, до източната част на Административното здание, където президентът и неговият антураж щяха да се виждат като на длан, и на запад до широкото открито пространство пред Терминал Стейшън.

— На тази веранда могат да се съберат хиляда души — каза Дръмънд тихо, сякаш говореше на себе си.

— Дори повече — додаде полковник Райс. — Ако се натъпчат по десетина-петнайсет между колоните, голямата лоджия може да побере пет хиляди души.

— Може би ще е доста голяма гъчканица за един снайперист — каза Холмс.

— Гъчканица? — рече Джеймс.

Холмс го стрелна за миг с една от своите бързи, потайни усмивки.

Полковник Райс ги поведе към Земеделското здание, увенчана с купол сграда в римски стил, която покриваше половин милион квадратни фута. Преди да се приближат до нея, полковник Райс посочи красящата купола златна статуя на Диана, творение на Опост Сен Годен, която позираше на един крак, изпънала докрай лъка си.

— Това беше предназначено за върха на новата Гардън Билдинг на Медисън Скуеър — изръмжа той, — но проклетото нещо се оказа твърде голямо. Тук върши добра работа като ветропоказател.