Дан Симънс - Петата купа

Отново широката, беззъба усмивка.

— Амче моят контрольор, господин ’Игинс, ни пита на обяд: „Как да омая една италианска дама, която живее в същия пансион като мен и май изобщо не ме забелязва?“. Никой не обели нито дума, ’щото господин ’Игинс има ужасен характер, тъй си е, но аз му викам: „Началник, господин ’Игинс, сър, първо отмервате една жига с върха на езика си и изтананиквате един канарски танц с пъргавата си нога, като същевременно изразявате черната си любовна мъка посредством бялото на очите си. Една нота полувъздъхвате, а другата четвъртизпявате, като ту търкаляте звука в гърлото си, сякаш поглъщате любовните слова, ту гъгнете носово, сякаш ги вдъхвате в гърдите си. И шапката, надвесена над очите ви, като сенник над лавка! С ръце в джобовете, сякаш излязъл от мухлясалите портрети или кръстосал ги на гръдния кош, ала заек на ръжен! И… това е важно, сър… никакво задържане на едно място: две-три трели и хайде на друго! Това са то тънкостите, това са то финостите, това са то изящностите на века! Чрез тях единствено се погубват онези девички, които чакат да се погубят и без тях, самички! На такова държание обръща внимание всяко женско създание. Това съм си купил с три пенита наблюдателност“, му викам.

Холмс отметна глава и се разсмя с характерния си лаещ смях. Джеймс само гледаше умно.

— Далеч ще стигнеш, Мот… искам да кажа Монк — рече Холмс и подаде на момчето една десетдоларова банкнота.

— Благодарско, сър — каза момчето и пъхна банкнотата под шапката си. — Дано не ви създам неудобства, като не се прибера с вас в Англия, ама ще си потърся късмета тук, като стана американец.

— Съвсем не — засмя се Холмс. — С теб се работеше добре, когато беше Уигинс Втори от Бейкър Стрийт, но настъпи моментът да покажеш истинската си цена на света.

— Господин Ферис казва, че това Колело може да не е последното, което ще построи — рече момчето. — Макар че другите може да са по-малки. Ако работя добре на т’ва, високото колело, може да пътувам с останалите работници до други щати, дори до други държави.

— Така да бъде, Монк — каза Холмс и каза на кочияша да продължи. После се обърна и извика на момчето: — Ако някога имаш нужда от нещо — каквото и да е, Уигинс — знаеш къде да ме намериш.

Момчето се ухили и кимна.

— Знам — отвърна то. — Знам. Бог да ви благослови, господин Шерлок ’Олмс.

Когато продължиха напред, подминавайки първо Алжирското село, където забулени дами ги наблюдаваха през воалите си, а и една празна улица, която според Холмс след една седмица щеше да е оживеното Кайро, запълнена с истински египтяни, Джеймс каза:

— Тези думи бяха от „Напразни усилия на любовта“. Откъде, за бога, ги е научил Уигинс?

— Водя своите най-обещаващи момчета на театър — каза Холмс. — Смея да заявя, че ако те бяха родени при по-добри обстоятелства, щяха да дораснат до министър-председатели, но всъщност са твърде умни и честни за парламента.

Джеймс размишляваше върху думите му, докато подминаваха гигантския зоопарк, допълнен с гигантски зоо миризми. Писателят чу лъв да реве и може би хипопотам да издава хипопотамски звуци. Не се обърна да погледне. Някъде от запад се донесе ревът на доволната тълпа, която гледаше Шоуто за Дивия запад на Бъфало Бил, което се играеше от седмици и продължаваше да привлича огромни тълпи.

Колата им сви надясно към заслепяваща редица от гигантски сгради, между които се виждаха канали, лагуни, мостове и езерца. Най-голямото езеро се намираше вляво от тях — Джеймс виждаше добре проектирания залесен остров в средата му — а поредицата от Големи здания, които се извисяваха от дясната им страна, напомняше на Джеймс за стръмните крайморски урви на Довър.

— Вече официално се намираме в Белия град — каза Холмс. — Сградата, покрай която преминаваме в момента, е Женското здание.

Джеймс не можеше да каже нищо — той с изненада установи, че е зашеметен от красотата, размерите и разположението на Белия град, тоя „обикновен панаир“, както си беше мислил за него във Вашингтон. Имаше чувството, че навлиза в чистото, бяло, безопасно, разумно бъдеще.

— Оттук до Административното здание, пред което ще говори президентът Кливланд, е само една миля — каза тихо Холмс, за да не го чуе кочияшът. — Всичко от тази точка нататък е потенциално гнездо за убиеца.

Облягайки се на чадъра си, Джеймс се обърна, за да погледне към седящия до него мъж. В очите на Холмс проблясваше въодушевление.

— И аз имам нужда от помощта ви, господин Джеймс, за да открия откъде Лукан Адлер планира да извърши смъртоносното си дело на първи май.