Дан Симънс - Петата купа

— Ще се отбия утре, след разходката — каза Джеймс. — Да проверя дали не се нуждаете от нещо.

— Можете да кажете на пиколото — дребничкото момче със заешката устна — да съобщи на лекаря, че ми трябва ново шише лауданум — обяви Клемънс. — И сламка.

Джеймс кимна.

— Що се отнася до посещението ви утре — продължи Сам Клемънс, — то няма да е необходимо. По един или друг начин дотогава ще съм се отписал от тази история.

Макар петъчната сутрин да беше сива, хладна и да се канеше да вали, Холмс нае едно открито ландо за пътуването им до Изложението. Джеймс си взе чадъра. Холмс носеше яркочервения си шал, който предпочиташе винаги, когато температурите падаха под 70 градуса 48 48 По Фаренхайт, или 21,11 градуса по Целзий. — Б.пр. . Кочияшът на капрата се беше опаковал във вълнени дрехи.

Този ден Холмс беше толкова мълчалив и сдържан, колкото словоохотлив бе предишния. Когато Джеймс го попита дали е ходил вече до Панаира по този път, Холмс каза, че кметът на Чикаго го е закарал дотам в сряда.

— Що за човек е кметът Харисън? — попита Джеймс.

— Разговорлив — отвърна Холмс. После, след моментна тишина, нарушавана единствено от звука на конски копита и преминаващи карета, той додаде: — И странно приятен човек. Почти сигурно е корумпиран, но мисля, че избирателите му го обичат.

— Каква е целта на днешната ни разходка? — попита Джеймс.

— Да разберем къде ще се скрие Лукан Адлер, за да извърши покушението — отвърна тихо, почти шепнейки, Холмс.

— Мисловният процес на убийците ми е напълно непознат — изсъска Джеймс.

— Добре — отвърна Холмс с нормалния си глас, — но реших, че ще искате да разгледате Изложението, преди да си тръгнете утре от Чикаго.

— Утре си тръгваме от Чикаго?

— Вие си тръгвате — натърти Холмс и преметна през рамо червения си шал.

Пътуването до южната част на града изглеждаше безкрайно, макар Джеймс с изненада да установи, че им е отнело по-малко от половин час.

— Оттук ли ще мине маршрутът на президента Кливланд до Панаира? — прошепна Джеймс.

Холмс кимна.

Джеймс огледа сградите, покривите и уличките.

— Имам чувството, че убиецът може да се скрие навсякъде наоколо.

— Чикагската полиция ще разположи повече от хиляда мъже по продължение на маршрута, така че никой да не може да се втурне към екипажа — обясни му полугласно Холмс. — Стотици други ще се движат зад процесията, тъй като кметът Харисън предположи, че поне двеста хиляди души ще продължат да следват файтоните поне през половината път. — Детективът се наведе към ухото на Джеймс. — Но това няма да има никакво значение. Лукан Адлер няма да стреля отблизо с пистолет. Той ще използва пушка. Вероятно далекобойна.

Тази мисъл стресна Джеймс.

— Последните двама президенти, убити през този век, бяха простреляни отблизо с пистолет — прошепна той.

Холмс кимна.

— Лукан Адлер ще използва пушка. И не е необходимо да се притесняваме за процесията както тук, така и на терена на Изложението.

— Не трябва ли? — учуди се Джеймс. — И защо не, за бога?

— На Лукан Адлер не му дреме за анархистката кауза — рече Холмс. — Свързал се е с тях, защото плащат добре. Той живее само за да убива, за предпочитане от разстояние. През последните две години така е убил единайсет чужди държавни ръководители или сановници.

— Това не е възможно! — извика Джеймс.

Холмс измъкна от туиденото си сако малък лист хартия, който представляваше списък с имена и държави.

— Мили боже! — промърмори писателят.

— Двамата със Себастиан Моран без малко не успяха да убият Нейно величество кралица Елизабет през хиляда осемстотин осемдесет и осма — каза Холмс. — А тогава Лукан беше още момче. Вече не работи с Моран. Всички покушения от списъка са извършени само от него.

Джеймс изгуби ума и дума.

Двамата влязоха в Изложението през най-северния портал. Двама от членовете на Колумбовата гвардия, биещи на очи с униформите си от синьо зебло, провериха акредитивните писма, които им показа Холмс, а други двама отвориха широко крилата на вратата.

Пред тях, на повече от миля, се простираше Мидуей Плезънс. Джеймс видя табели, на които пишеше, че се намират на Авенюто на Народите. Когато писателят за пръв път чу за Мидуей Плезънс, той си представи малко по-голяма версия на карнавалите и панаирите, които беше посещавал. Но в продължение на тринайсет градски пресечки по авенюто се виждаха сгради и атракции с размерите на малки градове.