Дан Симънс - Петата купа

Административното здание, където приключи пътуването им, представляваше всъщност осемдесет и четирифутов квадрат, поддържащ огромен оребрен осмоъгълен купол. Но той беше изработен изключително красиво и заемаше почетното място в целия Бял град, разположен в центъра между главния западен вход, където влаковете щяха да разтоварват пътниците си, и източния портал на перистила, откъдето щяха да влизат онези, които пристигаха с лодки. Около Административното здание имаше около един акър открито павирано пространство, но на изток се намираше Големият речен канал, който стигаше чак до перистила, а на север се намираха големите Здания на Мините и Електричеството, а от тесните улички между тях се разкриваше гледка към Лагуната и Залесения остров. На югоизток се издигаше масивна висока стена от фасади — Крилото, Машинната зала и Земеделското здание — разделена единствено от Южния канал с грациозните му мостове и осветени алеи.

Когато Холмс и Джеймс слязоха пред източния вход на Административното здание, те бяха посрещнати от двама мъже.

— Господин Хенри Джеймс — рече Холмс, — имам честта да ви представя полковник Едмънд Райс, командир на Колумбовата гвардия и началник на охраната на Изложението.

Джеймс се ръкува с мъжа. По пътя Холмс му беше казал, че Едмънд Райс е награден с Медал на честта за битката в Гетисбърг трийсет години по-рано, когато не само помогнал за отбиването на атаката на конфедератския генерал Пикет, но и бил почти смъртоносно ранен по време на контраатаката. Райс беше нисък, набит мъж, оплешивяващ, с величествени мустаци. Лицето му беше непрекъснато намръщено, но Джеймс скоро разбра, че това е доста подвеждащо. Полковник Райс бе изключително сериозен мъж, който понякога показваше отлично чувство за хумор.

Оказа се, че другият мъж, висок и слаб, облечен в безупречно ушит костюм, е господин Андрю Л. Дръмънд, началник на тайните служби.

— Мили боже! — възкликна Джеймс. — Нямах представа, че Съединените щати имат шпионска агенция, която се нарича по същия начин като британската.

Дръмънд се усмихна и обясни, че е главен агент към Финансовия департамент.

— Много от хората ми са добре обучени в предохранителните мерки — каза той, — включително и като телохранители, затова помагаме с каквото можем при посещението на президента.

— Ще започваме ли? — попита Холмс.

— Кое да започваме? — сепна се Джеймс. Той имаше чувството, че се намира на неправилното място с неправилните хора и върши неправилни неща.

— Да огледаме терена, за да открием къде възнамерява да се скрие Лукан Адлер на първи май, за да убие президента на Съединените щати — отвърна Холмс.

— Имате предвид да се опитаме да отгатнем откъде ще се опита да го направи — отбеляза Джеймс.

Холмс го изгледа студено.

— Би трябвало вече да го знаете, Джеймс — рече той с равен тон. — Аз никога не гадая.

Докато се изкачваха по стълбите към по-високата от двете променади на Административното здание, Дръмънд докосна леко ръката на Джеймс и се спря. Джеймс също спря.

— Просто исках да ви кажа, господин Джеймс, в случай че не ми се удаде втора възможност — рече тихо Дръмънд, — че вие сте най-великият жив писател и че „Портрет на една дама“ е шедьовърът на XIX век.

Джеймс чу някак отдалеч собствения си глас да промърморва „Колко мило… много мило от ваша страна…“, след което двамата продължиха да се изкачват по стълбището. Когато стигнаха до откритото пространство, сутрешната начумереност на Джеймс се беше изпарила.

Факлите и ангелите, които беше видял през телескопа на Холмс, отблизо изглеждаха твърде големи и масивни. Редицата от колони с канелюри, върху които бяха монтирани газовите горелки, осветяващи купола през нощта, сигурно бе висока поне петнайсет фута. Крилата на някои от ангелите се издигаха по-високо и от колоните.

Когато Дръмънд направи някакъв учтив коментар за статуите, полковник Едмънд Райс извади от устата си късата пура, която така и не запали, и каза:

— Тези проклети ангели. Качването им дотук беше по-трудно и от завладяването на Виксбърг. Каишките на единия от тях се скъсаха и той падна от трийсет фута височина, забивайки едно от крилата си на четири фута в замръзналата земя, а останалата му част се пръсна на парчета.

Четиримата мъже се събраха около източния парапет на горната променада.

— Там долу — каза полковник Райс, посочи с пръст и го размърда, за да обхване целия площад, — ще се намира платформата, от която ще говори президентът. Няма да допуснем повече от петдесет души на тази платформа и… Дръмънд… господин Бърнам даде разрешението си двама от агентите ви да стоят до и зад президента по време на речта.