Дан Симънс - Петата купа

Преди да влязат в сградата, Джеймс се изуми от вида на десетките, може би стотици вятърни мелници във всякакви форми и размери, изработени от всякакъв материал — дърво, желязо, стомана — които изпълваха терена край Лагуната пред Земеделското здание.

— Тази армия ще се окаже твърде голяма дори за Дон Кихот — рече той.

Останалите трима го погледнаха, но не казаха нищо.

— Ако сте гладни, господа — каза полковник Райс, докато изкачваха стълбището към горните етажи, — Канада ни изпрати една двайсет и две хиляди фунтова буца сирене, която да изложим тук долу. Облицована е в желязо и канадците твърдят, че са използвали хиляда и шестстотин доячки за издояването на десет хиляди крави, за да съберат двайсет и седемте хиляди галона мляко, използвани за произвеждането на сиренето.

— Интересна информация — каза Холмс, който, за разлика от Джеймс, изобщо не се беше запъхтял от изкачването на безкрайната поредица от стъпала. — И сега, след като я научих, ще я изтрия от паметта си.

Джеймс прие това като метафора, но полковник Райс се спря и се обърна към Холмс.

— Можете ли да го направите, сър? Да премахвате разни неща от паметта си?

— Налага се да го правя — отвърна Холмс със сериозен тон.

— Защо? — попита полковникът.

— Роден съм с онова, което експертите наричат „фотографска памет“ — отвърна Холмс. — Проклятието ми е да помня всичко. Дайте ми една страница от списание и след като я погледна, ще мога да си спомня всяка дума, запетая и точка от страницата. Но умът е като малко мазе, както веднъж се опитах да обясня на приятеля ми доктор Уотсън, и човек с професия като моята трябва да внимава какво съхранява вътре. Ако знам със сигурност, че информацията не може да ми помогне при разследванията ми — примерно фактът, че Слънцето не обикаля около Земята или подробности за тази огромна маса канадско сирене — аз просто ги изтривам от паметта си.

— Изтривате ги? — повтори Джеймс с учудване и съмнение в гласа.

— Представям си един голям червен бутон за изтриване, мислено го натискам и споменът изчезва — каза Холмс. — Иначе мозъкът ми ще се превърне в огромна торба с всякакви ненужни вещи, вместо фино настроен двигател за умозаключения.

— Бутон за изтриване — каза полковник Райс и поклати глава. — Сега вече съм чул всичко.

Господин Дръмънд, Холмс, Джеймс и полковникът обиколиха всички горни етажи на Земеделското здание, перистила при източния вход, гигантското Здание на промишлеността и свободните изкуства и променадата на южната страна на Зданието на електричеството, като хапнаха набързо заедно с полковника в покритата с брезент временна кухня, обслужваща работниците.

Когато стигнаха до североизточния ъгъл на Земеделското здание, Холмс посочи към един стълб, поставен в самия край на тясната променада. От него към седем– или осемфутовия маркер, който се намираше на трийсетина фута от дигата край морето, се спускаше кабел.

— Това нещо има ли някакво предназначение? — попита детективът. — Може би да придържа Земеделското здание, ако се извият бурни ветрове?

Полковник Райс извади пурата от устата си и се ухили.

— Има още един такъв на югоизточния край на Зданието на промишлеността и свободните изкуства от другата страна. На някого му хрумна идеята по кабелите да се развяват знаменцата на всички народи, за да може хората на корабите, които спират на края на кея, да се чувстват посрещнати с отворени обятия.

— Тази идея ще се осъществи ли? — попита Холмс.

Райс поклати глава.

— Вятърът непрекъснато разкъсваше знаменцата, така че се отказаха да го правят. Просто още не са свалили кабелите.

— Този минава твърде ниско над маяците или осветителните мачти, както там се наричат — каза Дръмънд. — Това не представлява ли опасност при навигацията на малките лодки?

Райс отново поклати глава.

— Онези маяци са поставени там, за да предупреждават всички, дори най-малките съдове. Цялата площ под водата, чак до малките бетонни островчета на маяците, е пълна с парчета скали и бетон, нахвърляни там, докато строяхме морския вал. Могат да разпорят дъното на някой скиф.

Джеймс беше силно впечатлен от перистила и дългата му редица от колони в коринтски стил и огромната триумфална арка, през която пристигащите по вода пътници щяха да влязат в Панаира и да видят великолепната гледка.

— Перистилът свързва малката сграда на казиното в края на големия пристан „Казино“ ей там, на южния край, с Мюзикхола на северния край — каза полковник Райс. — Четирийсет и седем гигантски колони… по една за всеки щат и територия. Там горе има и променада, но до нея се стига само по стълбището в южния край.