Дан Симънс - Петата купа

— Трябваше да видите тази зала, докато беше празна — каза полковник Райс, докато чакаха асансьорът на Отис и Хейл да се спусне пред тях; в момента кабината като че ли висеше във въздуха между железните греди на около двеста фута над главите им.

— В края на октомври миналата година проведохме тук церемония по Посвещението — продължи Райс. — Това помещение заема площ от трийсет и два акра и в онзи ден беше запълнено с повече от сто и четирийсет хиляди жители на Чикаго. Дърводелците трябваше да построят платформа, която да издържи пет хиляди важни особи, насядали на малките си жълти столове. Бившият кмет Харисън имаше място на платформата, но прекара повечето време в ръкуване с всеки един от стоящите сто и четирийсет хиляди жители. А денят беше студен… пукаха се дърво и камък. Мъжете стояха с палтата и шапките си, а жените се опитваха да се скрият в кожените си палта и когато не размахваха белите си кърпички в такт с музиката, бързаха да пъхнат ръцете си в маншоните. А и церемонията беше адски дълга. Някъде час след началото ѝ чух някакъв звук, който приличаше на приближаваща се маршируваща армия, и осъзнах, че всичките стоящи мъже тропат с крака по земята, за да ги стоплят. През цялото време на раздутата церемония виждахме как дъхът ни се кълби пред лицата ни и мога да се закълна, че след първия половин час горе, под железните греди на покрива, се образуваха малки облачета от дишането ни.

— Успя ли някой да чуе речите? — попита Джеймс.

— Десетина души, които се намираха на платформата или най-близо до подиума — отвърна полковник Райс. — Това място е толкова грамадно и кънтящо, че организаторите трябваше да използват едни бивши военни, доведени от мен, които размахваха сигнални флагове, за да подсказват на оркестъра от петстотин музиканти и петхилядния хор кога е настъпил моментът да свирят или да пеят.

— Излезе ли нещо интересно от този ден? — попита Дръмънд.

— Ами, някакъв мъж, редактор в детско списание, написал клетва, която Бюрото по образованието разпратило във всяко едно проклето училище в цялата страна, така че на Деня на посвещението, двайсет и първи октомври, всички малки деца във всички училища да направят своя принос за нацията.

— Клетва? — изрече със съмнение Джеймс.

— Не си спомням нищо от нея, освен началото — каза Райс. — Започва с „Кълна се във вярност към моя флаг и републиката, която той символизира…“.

— Да принуждаваш деца да рецитират клетва към нацията не ми изглежда особено американско — каза Джеймс.

— И на мен — съгласи се Джеймс. — Изглежда ми германско. Твърде германско.

Изкачването с асансьора до нивото на променадата беше истинска изненада за Хенри Джеймс. Буквално му спря дъхът. Компанията „Отис-Хейл“ бе построила високоскоростен асансьор, представляващ обикновена клетка, отворена от три страни, която профучаваше толкова бързо нагоре през пръстени от електрически светлини и високи платформи, че човек се чувстваше едновременно издигнат на високо и по-тежък. Когато най-после спря на върха и задните му врати се отвориха към променадата, Джеймс си помисли за миг, че краката му са се отлепили от пода на асансьора.

— Този асансьор сам по себе си трябва да е атракция — каза той, когато успя да си поеме дъх.

— Сигурен съм, че ще бъде — каза полковник Райс.

— А аз не съм сигурен, че ще поискам да се возя на него повече от един път — заяви Дръмънд.

Променадата на Зданието на промишлеността и свободните изкуства се наричаше Наблюдателната палуба и обикаляше изцяло заемащата трийсет и два акра сграда. Вместо парапет от камък или пластмаса, тя беше оградена с обикновена телена ограда, която засилваше още повече усещането за височина. Гледката бе изумителна. Джеймс осъзна, че дори господин Ферис да построи своето Колело, гражданите в издигналия се най-високо вагон щяха да се намират на същата височина като онези на Наблюдателната палуба.

Естествено, Холмс, Дръмънд и Райс се интересуваха единствено от онези части на Наблюдателната палуба, които биха позволили на един луд човек да убие президента от разстояние.

— На три от ъглите на Наблюдателната палуба са монтирани онези големи прожектори — отбеляза сякаш за себе си Холмс.

Въпреки това Райс му отговори:

— Да, сър. Те са германско производство и са ужасно ярки и концентрирани. Ще бъдат използвани, за да осветяват сградите, фонтаните и Залесения остров, както и други неща през нощта. Един от тези прожектори може да ни освети заек, който се намира на една миля оттук.