— Да?
— Откъдето и да реши да стреля Лукан Адлер, след това ще му е малко трудно да се измъкне. Както вече говорихме, след такова ужасно събитие, като стрелбата по президента, Колумбовата гвардия ще загради терена и веднага ще заключи всички врати. Имам телефонна връзка с всички изходи. На нито една лодка няма да ѝ бъде позволено да напусне кея. Вашият човек да не е склонен към самоубийство? Да не би да иска да стане мъченик на анархията?
— Ни най-малко — отвърна Холмс. — Лукан Адлер никога не е извършвал покушение, без да е изготвил предварително гениален план за бягство.
Полковник Райс посочи булеварда покрай Лагуната, на който се намираха.
— Можем да отрежем достъпа до променадите и кулите, както поискахте, но районът, през който ще премине парадът, и страничните улички ще бъдат запълнени с повече от сто хиляди паникьосани хора. И нито един от тях няма да се измъкне, без да бъде проверен от полицията или от моята Колумбова гвардия.
— Малко трудно е да се измисли разумен маршрут за бягство, нали, полковник? — каза Холмс. После детективът му кимна, докосна с пръсти шапката си и се отдалечи.
Хенри Джеймс се сбогува с полковника и последва Холмс през улиците на Белия град, пълни с големи сандъци, чакъл, слама и хиляди работници.
Събота, 15 април, 8:30 часа
Денят, в който Хенри Джеймс навърши петдесет години, беше студен, самотен и толкова ужасен, колкото би си го представил той, ако пишеше разказ, пропит с печал.
Писателят бе лежал буден в леглото си през по-голямата част от нощта, борейки се с гаденето, което го бе принудило три пъти да тича до банята, преди през прозорците на хотелската му стая да започне да прониква утринната светлина. Когато напускаше хотела — имаше билети за влака за Ню Йорк в девет часа — той знаеше, че Сам Клемънс си е тръгнал два дни по-рано, а след като попита администратора, разбра, че господин Холмс е освободил стаята си „рано, много рано“.
Дъждът, за който само загатваха вчерашните облаци, сега се сипеше в студен и безспирен порой. Студеният въздух напомняше повече за ноември и началото на зимата, отколкото за средата на април. Дори спретнатите портиери се бяха свили под чадърите си и изглеждаха подгизнали от вода в този мрачен, студен ден.
Късно следобед предишния ден, когато двамата с Холмс се бяха върнали в „Грейт Нортърн“ от странната си обиколка на подходящите за покушение сгради на Световното изложение, Джеймс с изненада откри, че го чакат две телеграми.
Първата беше от Хенри Адамс и гласеше:
МАЛКО ПОДРАНИЛ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ХАРИ ТЧК СИГУРНО БЪРЗАШ ДА СЕ ВЪРНЕШ В ЛОНДОН КЪМ ВЕЛИКОЛЕПНАТА СИ РАБОТА, НО ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ ДА ДОЙДЕШ ВЪВ ВАШИНГТОН И ДА ОСТАНЕШ ПРИ МЕН КАТО МОЙ ГОСТ, СЛЕД КАТО ПРИКЛЮЧИШ РАБОТАТА СИ В ЧИКАГО ТЧК НИЕ СМЕ СТАРИ ПРИЯТЕЛИ, ХАРИ, И МОЛЯ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО ДА СЕ НАСЛАДЯ НА КОМПАНИЯТА ТИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ СЕДМИЦИ В ИМЕТО НА ЛЮБИМАТА МИ КЛОУВЪР ТЧК ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СКЪПИ МИ ПРИЯТЕЛЮ.
Джеймс беше зашеметен. Нямаше представа как Адамс е разбрал, че се намира в Чикаго, още повече къде е отседнал в Чикаго, а още по-необичаен беше фактът, че Адамс го кани като гост у дома си. В годините след смъртта на Клоувър той рядко беше позволявал на гости да отсядат в къщата му.
Втората телеграма беше от семейство Хей.
ЧЕСТИТ, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ХАРИ ТЧК МОЖЕ БИ ПРАЗНУВАШ ТОЗИ ОСОБЕНО СВЕТЪЛ ДЕН НА ПЪТ, НО ДВАМАТА С КЛАРА ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМЕ ЧЕ ЩЕ ПРИЕМЕШ ПОКАНАТА НА АДАМС И ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ВЪВ ВАШИНГТОН, ПРЕДИ ДА ПОЕМЕШ ПРЕЗ АТЛАНТИКА ТЧК ИМАМЕ ТОЛКОВА НЕЩА, ЗА КОИТО ДА СИ ПОГОВОРИМ — ЛИЧНО ТЧК КАБЪТ ЛОДЖ Е ПРИГОТВИЛ СПЕЦИАЛЕН ВЛАК ЗА ПАНАИРА В ЧИКАГО КОЙТО СЕ ОТКРИВА НА 29 АПРИЛ, СЪС СПЕЦИАЛНИ ПРОПУСКИ ЗА ВСИЧКИ НИ, И ДВАМАТА С КЛАРА СИЛНО ЖЕЛАЕМ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИШ КЪМ НАС В ТАЗИ ЕКСПЕДИЦИЯ ТЧК ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Джеймс се беше обърнал към Холмс във фоайето, преди детективът да се качи в асансьора за стаята си.
— Вие ли уведомихте семейство Хей и Хенри Адамс, че сме — че аз съм — отседнал тук, в „Грейт Нортърн“? — попита той с рязък глас.
Холмс като че ли се изненада от гнева на писателя.
— Разбира се, че аз, стари приятелю. Реших, че бихте искали най-старите ви приятели да знаят къде се намирате. Особено точно преди петдесетия ви рожден ден.
Коментарът му ядоса още повече Джеймс, но той не искаше да удовлетвори сардоничното чувство за хумор на Холмс, като го попита откъде детективът знае, че рожденият му ден е на петнайсети.
Читать дальше