Дан Симънс - Петата купа

— Моля ви, позволете ни да се насладим на гледката — каза Холмс.

Над Колумбовата Арка в центъра на променадата на перистила — която наистина предлагаше изумителна гледка както към Белия град, така и към езерото Мичиган — те се озоваха точно срещу Административното здание, където президентът щеше да изнесе речта си.

— Според вас какво е разстоянието дотам, полковник? — попита Холмс.

Райс присви очи.

— Петстотин и трийсет ярда. Не повече от петстотин и петдесет.

— Със сигурност е твърде голямо за някой, въоръжен с обикновена пушка, да се прицели и да улучи някого.

Райс, Дръмънд и Холмс се спогледаха.

Райс заговори пръв.

— Най-добрите съвременни военни пушки могат да ви гарантират улучване на мишената от хиляда ярда — рече тихо той, изваждайки пурата от устата си, сякаш за да изрази уважението си към това постижение. После се обърна към Холмс. — Знаете ли какво оръжие възнамерява да използва Лукан Адлер?

— Да — отвърна Холмс, — мислим, че знаем. От миналата есен той е убил четирима могъщи политици в Европа, като всеки път е използвал пушка „Маузер“, модел 1893, най-вероятно с телескопичен оптичен мерник. Не оставя след себе си гилзи, но всеки от мъртъвците е убит със седеммилиметрови патрони без издаден фланец. Маузер ’93 — който беше пуснат на пазара миналата есен с големи продажби в Испания и за испанските войници в Куба — е с плъзгащ се затвор и пълнител от пет патрона.

Полковник Райс като че ли се намръщи.

— Не съм запознат с маузерите — поне не с този. Знаете ли каква е началната скорост на куршума?

— Две хиляди и триста фута в секунда — отвърна Холмс.

— А действителният оперативен обхват?

— Малко над две хиляди ярда. Мисля, че точното число е две хиляди сто и шейсет.

Тези данни не говореха нищо на Джеймс, но очевидно направиха силно впечатление на полковник Райс. За пръв път набитият джентълмен не само извади подгизналата пура от устата си, но и свали износената си шапка и потърка оплешивяващата си глава.

— Мили боже — прошепна той. — Само ако имахме такива пушки при Гетисбърг.

Холмс кимна.

— Бихте могли да стреляте по избрани мишени почти веднага, след като конфедератите се покажат иззад дърветата в обсег от една миля на онзи широк смъртоносен терен. С пет куршума без презареждане.

Райс въздъхна дълбоко.

— Е, вече няма значение. Вашият Лукан Адлер ще иска да се приближи колкото се може повече.

— И защо? — попита Джеймс. — Особено щом може да простреля мишената си от разстояние малко повече от миля?

Райс се усмихна.

— Човекът ней хартиена мишена — каза той и Джеймс почувства, че този мъж, който бе завършил войната като бригаден генерал, нарочно бе използвал граматичната неправилност в изречението. — Ако върви със средна скорост две мили в час, човек би изминал около два фута за времето, необходимо за куршума да го достигне. — Той посочи към Административното здание, което се намираше западно от тях край дългата Лагуна. — Това би означавало, че ще го пропусне. Разбира се, президентът Кливланд ще стои неподвижен с лице насам, но стрелецът ще трябва да го гледа през мерника на пушката, вдигнат с осемнайсет инча.

— Не разбирам — каза Джеймс.

Агент Дръмънд вдигна ръце и огради с пръстите си в рамка мястото пред далечното Административно здание, където щеше да стои мишената.

— Това означава, господин Джеймс — рече тихо той, — че за да стреля достатъчно точно и да улучи президента в гърдите — които, признаваме, са доста широка мишена — Лукан Адлер трябва да използва телескопичния си мерник, за да се прицели с осемнайсет инча по-високо — да речем, в челото на президента.

— Мисля, че изстрел в главата е за предпочитане — каза Джеймс, изненадан от собствените си думи.

— Главите ни се движат много повече, отколкото си мислим — рече полковник Райс, — особено когато изнасяме реч. Средата на тялото е по-сигурна мишена.

Всички се умълчаха за миг. Най-накрая Райс каза:

— И така, да отидем да обиколим Зданията на промишлеността и електричеството, после да обядваме и да приключваме с това?

Холмс, Дръмънд и Джеймс заслизаха мълчаливо след него от променадата на перистила.

Зданието на промишлеността и свободните изкуства беше най-голямата и най-впечатляваща от всички сгради. Този ден във вътрешността му цареше хаос — изключително контролиран хаос, както би забелязал човек при внимателно вглеждане — докато хилядите предмети от изложбите се вадеха от сандъците, сглобяваха се и се подготвяха за излагане. В другия край на обширния, отрупан с вещи под, Джеймс зърна елегантен телескоп, който сигурно беше висок поне шейсет фута.