Дан Симънс - Петата купа

— Хубаво е да те забелязват, шефе — ухили се момчето.

Джеймс продължаваше да примигва като заслепен от слънцето гущер. Той отново се обърна към Холмс.

— Защо „Летящите Вернети“?

— Баба ми по майчина линия беше Вернет — отвърна Холмс, произнасяйки името с правилното френско произношение. — Родът Вернет бяха художници. Стори ми се, че Летящите Вернети звучи достатъчно акробатично.

— И за какво точно беше необходимо това? — извика Джеймс. — Хей и останалите ми казаха, че двамата коминочистачи-акробати са обикаляли цяла седмица къщите, като са започнали с дома на Кабът Лодж, минали са през къщата на Дон Камерън, където видях представлението ви, дори дома на Хей, където бяхте отседнали…

— Трябваха ми някои документи — отвърна спокойно Холмс. — Стари писма, ако трябва да бъда по-точен, макар че включваха дневника на една дама. След като коминочистачите покриха целия будоар на дамата с вестници, за да не изцапат със сажди, те заключиха вратата на стаята и забраниха на прислугата да влиза.

— Камините в спалните са доста тесни… — започна Джеймс.

— Господин Хенри Джеймс — заяви Холмс, пристъпвайки напред. — За мен е голямо удоволствие да ви представя Уигинс Втори.

Джеймс си спомни телеграмата от брата на Холмс, Майкрофт, която тайно беше прочел — „Уигинс Втори пристигна успешно в Ню Йорк днес“.

— А какво се случи с Уигинс Първи? — чу се той да пита.

— О, той вече порасна дотолкова, че не ми е от полза — отвърна Холмс.

— Освен това — рече през смях Уигинс Втори, — брат ми е в пандиза.

— За какво престъпление? — попита Джеймс.

— Ами… Светата троица, сър — отвърна Уигинс Втори. — Разбиване, нахълтване и съпротива при арест. Ши излезе след няколко години, сър.

— Уигинс Втори отговоря и на името Мот — рече Холмс. — Понякога се произнася като старата английска форма „Моут“ 46 46 Mote (англ.) — прашинка. — Б.пр. .

— Като някаква обикновена прашинка съм, но силна прашинка, гусин Джеймс — каза момчето.

Към тях се приближи един кондуктор и каза през облак пара:

— Време е да се качвате, господа.

Оказа се, че Уигинс Втори Мот има собствено спално купе, което се намираше точно до това на Холмс и Джеймс, но момчето остана с тях, докато влакът не остави зад себе си бостънските предградия и не продължи покрай малки бели ферми, каменни огради и зелени пасища.

— Така, аз отивам да видя онова, което янките наричат вагон-клуб, и да си взема една халба — рече Уигинс Втори, плъзвайки настрани вратата на купето.

— Те няма да продадат алкохол на момче — рече Джеймс.

— О, няма, сър — съгласи се Мот, подрънквайки с монетите в джоба си. — Но те ще разберат, че просто купувам две чаши за настойниците си, които са много любезни джентълмени.

След като двамата останаха сами, Холмс се наведе към седналия на мястото срещу него Джеймс.

— Искахте да ми кажете нещо важно насаме, Джеймс.

Изненаданият Джеймс се нуждаеше от минута, за да подреди в мислите си събитията от изминалия уикенд, но накрая думите потекоха от устата му.

— Вие сте видели професор Мориарти на улицата и сте го последвали? — прекъсна го Холмс с развеселен глас.

— Да, нали точно това ви казвам!

— Как разбрахте, че е Мориарти?

— Защото видях негова фотография в едно списание за математика и физика в Библиотеката на Конгреса — избъбри Джеймс. — Снимката е направена в Лайпциг миналата година, хиляда осемстотин деветдесет и втора, така че съм наясно, че сте излъгали два пъти — веднъж света, чрез разказа на доктор Уотсън, за вашата смърт и тази на професора във водопада Райхенбах, а след това излъгахте и мен, че сте измислили Мориарти — че той е просто част от въображението ви, както сам ми казахте. Защо ме излъгахте, Холмс?

Хладните сиви очи на детектива срещнаха гневния поглед на писателя.

— Всичко, казано от мен, което изкривява истината по някакъв минимален начин, е с цел да ви защитя, Джеймс — каза Холмс.

— „Изкривява истината по някакъв минимален начин“ — повтори Джеймс, изсумтявайки изразително. — Според мен отричането на съществуването на професор Джеймс Мориарти и неговите планове за покушения и анархистки бунтове е нещо повече от „някакъв минимален начин“!

Холмс кимна бавно, сякаш все още не беше напълно съгласен с това колко сериозно беше нарушил принципите на честността, доверието, приятелството… което още повече ядоса Джеймс.

— Професор Мориарти е демон в човешка форма, Холмс! Аз го видях ! Чух го! Той планираше и координираше смъртта на стотици хора — неподозиращата нищо полиция в десетина града, президента и вицепрезидента на Съединените щати, бог знае още колко невинни зрители — с такова хладнокръвие, с каквото един бизнесмен би обявил пред персонала си новата кампания по продажбите.