Дан Симънс - Петата купа

Холмс погледна часовника си и извади лулата от устата си.

— Става късно, инспекторе. Заедно с вас трябва да прегледаме маршрута, по който президентът Кливланд ще стигне до Изложението, а после ме очаква кратка обиколка на самия Бял град. Но трябва да побързаме, ако искаме да доприпкаме навреме до хотел „Лексингтън“.

— Ще оставим припкането на конете — каза инспектор Бонфийлд. Той изсвири и една лъскава черна карета, карана от униформен полицай, ги приближи. Кочияшът скочи от капрата и им отвори вратата.

Две коли чакаха Бонфийлд и Холмс пред хотел „Лексингтън“ на пресечката между Двайсет и втора улица и Мичиган Авеню. Първата представляваше голям, покрит с брезент фургон, с три реда седалки, вместо обичайните две, плюс четвърта пейка, обърната с лице към останалите. Фургонът беше пълен с полицаи.

Втората представляваше открит файтон — доста по-удобен на вид — а кочияшът беше едър мъж с ясни сини очи и добре оформена прошарена брада, който приличаше малко на бившия президент Юлисис Грант. Холмс прецени по ръцете му, че мъжът е около шейсетгодишен, но лицето му не беше набръчкано, с изключение на бръчиците от смях покрай устата. Беше облечен в удобни кадифени работнически панталони и доста износени ботуши, но и доста скъпо на вид вълнено сако. Вниманието привличаше черната широкопола шапка, която бе бутнал назад, сякаш искаше бледото му зимно чело да хване малко тен под априлското слънце.

— Господин Шерлок Холмс — каза инспектор Бонфийлд, — имам честта да ви представя нашия бъдещ кмет, господин Картър Хенри Харисън.

Мъжът стисна ръката му твърдо, без да прекалява.

— За мен е истинско удоволствие да се запознаем, господин Холмс! — каза Харисън.

— Бъдещ кмет? — попита Холмс.

— Избраха ме за пети мандат — не последователен, за мой срам — на четвърти април — каза Харисън. — Но ще поема официално поста чак на двайсети. Тъй като кметът Уошбърн е твърде зает да се цупи и да опразва кабинета си, аз се възползвах от възможността да ви покажа маршрута, по който ще преведем президента Кливланд.

Единият от полицаите се приближаваше към колата на кмета и той тихичко се обърна към Бонфийлд:

— Опа, ето го и Маклафри.

По значките Холмс разбра, че Маклафри е суперинтендантът на чикагската полиция. Кметът Харисън го представи и последва ново ръкостискане, този път още по-ентусиазирано.

— Господин Холмс, с нетърпение очаквах да се запозная с вас! — обяви началник Маклафри. — Като надзирател в затвора в Джолиет, Илинойс, аз отговарях за създаването на първата американска пълна система бертийонаж . Вие също използвате тази система, мисля.

— Честно казано, познавам и уважавам мосю Бертийон 47 47 Алфонс Бертийон (1853-1914) — френски криминолог, автор на системата бертийонаж за разпознаване на престъпници въз основа на антропологични мерки, възприета от френската полиция през 1888 година и използвана до въвеждането на пръстовите отпечатъци като метод за разпознаване. — Б.пр. и съм работил с него в Париж, но смятам, че много от категориите му за идентифициране на престъпници — дължина на костите, сантиметри на челото и всички такива — са доста неприложими. Затова напоследък съм се съсредоточил почти изцяло върху пръстовите отпечатъци.

— Ах — рече суперинтендант Маклафри, който изглеждаше малко унил от липсата на ентусиазъм у Холмс относно системата бертийонаж . — Да, ами ние имаме и картички с отпечатъци. Повече от петстотин на този етап. Вие разполагате ли със собствени картички, сър, или зависите от картотеката на Скотланд Ярд?

— Със съжаление трябва да отбележа, че Скотланд Ярд все още не са възприели пръстовите отпечатъци като универсална практика — отвърна Холмс. — Но аз има един помощник, който посещава затворите, и ние си съставяме наша собствена картотека — снимки на заподозрения в анфас, отпечатъци от всички пръсти и обратната страна на дланта. В момента мисля, че имам около три хиляди подобни картички.

Суперинтендант Маклафри изглеждаше стреснат от тази информация.

— Боб — каза избраният кмет Харисън, — време е да потегляме. Ако искаш, можеш да пътуваш с нас, а Бонфийлд ще се вози с полицаите.

— Не, аз ще съм с хората ми — отвърна вдървено Маклафри. — За мен бе огромно, огромно удоволствие, господин Холмс, и се надявам да се видим отново при удобен случай, за да обсъдим методите на Бертийон и други криминалистически въпроси. — След като се ръкуваха отново, началникът на полицията закрачи обратно към препълнения фургон.