Дан Симънс - Петата купа

— Сгъваем — каза инспектор Бонфийлд. — Ще бъде спуснат назад, за да могат всички, дори онези във високите сгради, да могат да виждат президента. Освен ако не вали, разбира се.

— Молете се за дъжд — промърмори на себе си Дръмънд.

— О, господин кмете — каза Бонфийлд. — Господин Холмс ми съобщи, че знае местонахождението на Рудолф Шнаубелт… мъжа, който хвърли бомбата на площад „Хеймаркет“.

— Не е нужно да ми казваш кой е Рудолф Шнаубелт, по дяволите — изръмжа Харисън. — Имах достатъчно кошмари с проклетия кучи син. Къде е той според вас, господин Холмс?

— Знам точно къде се намира — отвърна Холмс и даде на кмета адреса на Шнаубелт в Буенос Айрес, след което му обясни за фермерските му дела.

— С Аржентина нямаме споразумение за екстрадиция, господин кмете.

— Знам го, по дяволите — отвърна Харисън. — Искам да кажа, пипнете го. Действайте скришом. Довлечете проклетия анархист в Чикаго за честен процес и много публично обесване.

— Ако аржентинските власти ни разкрият, това ще означава война — рече тихо Бонфийлд.

— Тъжен ще е денят, в който Съединените американски щати няма да могат да напляскат с камшик някаква си пиклива държавица като Аржентина — отвърна Харисън. — Добре, Бони, може пък да пратим някой долу, за да гръмне проклетия кучи син. Бум! После да снима трупа за чикагските вестници. Чиста работа.

— Ще говорим за това по-късно — каза Бонфийлд.

— Прав си! — засмя се Харисън. — До мен в колата седи най-любимият ми литературен герой за всички времена и аз мога спокойно да го разпитвам. Кажете ми, господин Холмс, в „Знакът на четиримата“, когато сте отегчен, вие си инжектирате седемпроцентов разтвор на кокаин в ръката или китката, нали така?

— Това беше навик, който изоставих, след като приятелят ми доктор Уотсън ме убеди, че — как точно го каза той? — резултатът не си струва усилията. — Холмс не виждаше причина да споменава сутрешната си инжекция с далеч по-силния наркотик хероин, нито пък че възнамеряваше да си бие още две такива, преди денят да е свършил.

— А, добре! — извика Харисън. — Тогава кажете ми, ако мислите, че е редно, дали смятате, че в същото това приключение прекрасната госпожица Мери Морстън е изпитвала романтични чувства към вас? Дали се е задоволила, да речем, с брака си с доктор Уотсън?

Холмс вдигна поглед към синьото небе и въздъхна. Пътуването щеше да е ужасно дълго.

— Да ви донеса ли нещо, което ще ви помогне да се почувствате по-добре? — попита Джеймс.

— Един четирийсеткалибров револвер, с който да си пръсна мозъка — отвърна Сам Клемънс. — Или по-скоро, тъй като съм набожен страхливец, малко безболезнена отрова, която да има вкус на лимонада.

— Нещо друго? — попита Джеймс. Той седеше в едно кресло до прозореца, на няколко фута от леглото, в което лежеше Клемънс. На нощното шкафче се виждаха лекарства и полупразни чаши, върху единствения друг стол се виждаше купчина вестници.

— Единият лекар казва, че е просто гаден грип и всеки ден през последните единайсет ми заявява, че още на следващия ден вече ще съм на крака — каза Клемънс между кашлянията. — Другият, който ме прегледа, обяви, че имам пневмония и при моята напреднала възраст… петдесет и осем… трябва да си оправя завещанието и да си взема мерки за ковчег. Изпитвам неудържим порив да ги вкарам и двамата в някоя дълбока яма и да видя кой ще успее да се измъкне жив.

Думите му накараха Джеймс да се усмихне.

— Какво изобщо доведе вас и господин Шерлок Холмс в хотел „Грейт Нортърн“? — попита Клемънс и остави смърдящата си пура настрани, за да отпие от високата чаша с цветна течност, намръщи се на вкуса ѝ и отново лапна пурата.

— Холмс го избра — отвърна Джеймс. Клемънс беше наел една от ъгловите стаи, които имаха три високи прозореца на извития еркер, и Джеймс ги беше отворил и трите, за да влиза сравнително чистия въздух от центъра на Чикаго. Хотелът се намираше на ъгъла на Джаксън и Диърборн и това бе единственото, което Джеймс знаеше за географията на Чикаго.

— Чул някакъв чиновник да казва на пиколото да отнесе кана с вода и лимони в стаята ви — додаде Джеймс. — Така разбрах, че сте тук. Изненадах се. Когато ми казаха, че сте болен, реших да намина, за да ви видя.

— Много добросъседско от ваша страна — каза Клемънс и млъкна, за да се изкашля. Кашлицата му беше гръдна и хъхреща и Джеймс се наведе малко повече към отворения прозорец. — Утре смятам да замина за Ню Йорк, господин Джеймс, дори ако се наложи да го направя в ковчег и с парче старо сирене лимбургер на гърдите за по-голяма правдоподобност. Може да се наложи да ви помоля да станете един от носачите на ковчега.