Дан Симънс - Петата купа

— Уолдхайм — повтори Холмс, докато разпалваше с дърпане лулата си и прибираше в джоба си — при трийсет и осемкалибровия пистолет — уникалната си запалка. — Това е мястото, където са погребани четиримата обесени анархисти, нали?

— Точно така — отвърна Бонфийлд. — Сега е олтар на „смелите организатори юнионисти“, които нападнаха от засада мен и хората ми тук преди седем години. Ще откриват паметник на убийците — или мъчениците, каквото е мнението на популярната преса — и се твърди, че паметникът ще бъде по-висок от тази двайсетфутова статуя, издигната в памет на осмината полицаи, които загинаха в онзи ден. По предварителни изчисления за церемонията на радикалите на гробището Уолдхайм ще се съберат повече от осем хиляди души. Ако ние организираме възпоменателна церемония за загиналите полицаи, едва ли ще се съберат и десетина души.

— Историята е перверзен механизъм — обяви Холмс между пуфканията. — Той изисква кръв на мъченици — истински или измислени — така, както обикновените машини се нуждаят от масло.

Инспектор Бонфийлд изсумтя, забеляза пролука в уличното движение и слезе на пътя, махвайки с ръка на Холмс да го последва.

— След бунтовете и процеса покриха всичко тук с пътна настилка — каза той, — но вие си спомняте, че точно на това място — инспекторът посочи с върха на лъснатата си обувка едно с нищо незабележимо място на пътя, — вие ми показахте яйцевидната вдлъбнатина в кедровия паваж от онова време, където първоначално беше паднала бомбата и… — Бонфийлд навлезе още повече в платното. — Точно тук забелязахте гладкия, овален кратер, където всъщност беше избухнала. Прокарвайки линия между малката вдлъбнатина и кратера — като използвахме червения конец по модела, който ни показахте — ние успяхме да установим, че бомбата е била хвърлена от онази алея, а не някъде на юг от напредващите полицейски сили, както се опитваше да убеди съдебните заседатели защитата.

Инспектор Бонфийлд беше толкова погълнат от спомените си, че не забеляза големия товарен вагон, теглен от четири огромни коня, който се приближаваше към него. Холмс сграбчи полицая за лакътя и го издърпа на безопасно място на тротоара.

— Бомбата избухна точно под краката на полицай Матайъс Деган — продължи Бонфийлд, който сякаш се намираше в някакъв транс. — Той ми беше приятел. Шрапнелът, който го уби, не беше по-голям от нокътя на палеца ви, господин Холмс. Докторът ми го даде и аз все още го пазя в бюрото си. Но той преряза бедрената артерия на Матайъс, който умря от загуба на кръв, точно там, където се намираха кедровите блокове. Умря в ръцете ми.

— Доказахме, че по шест от осмината простреляни полицаи — освен ранените от бомбените шрапнели — е било стреляно отвисоко — каза Холмс. — Някой е стрелял с пушка от онзи прозорец там, до алеята. — Той посочи към прозореца на магазина, гледащ към Деплейн Стрийт.

— Обвинението изложи това пред съдебните заседатели, но те не му обърнаха внимание — рече инспектор Бонфийлд. — Но вашата улика, господин Холмс, наистина доказа, че дърводелецът Рудолф Шнаубелт е човекът, който е хвърлил бомбата от онази алея по групата полицаи.

— Доказа го без всякакво съмнение — съгласи се Холмс. — Но вие така и не го арестувахте.

Инспектор Бонфийлд разпери ръце.

— Как да го арестуваме, когато не можахме да го намерим, господин Холмс? Проверихме всички следи, които показваха, че Шнаубелт е в Питсбърг, в Санто Доминго, че е умрял в Калифорния, че проси по улиците на Хондурас, че живее охолен живот в Мексико. Онзи социалистически парцал — „Арбайтер Цайтунг“ — публикува писмо, за което се твърди, че е от Шнаубелт, и то беше изпратено по пощата от Кристаяния в Норвегия. Този човек е фантом, господин Холмс.

— Този мъж — Шнаубелт — си живее добре като производител на фермерски инструмента в Буенос Айрес — каза Холмс. — Пристигнал е в Аржентина месец след бунта на площад „Хеймаркет“ и оттогава живее и просперира там.

— Защо не ни уведомихте за това?

— Изпратих телеграма с информацията — включително местоработата и адреса на Шнаубелт — на вашия суперинтендант през хиляда осемстотин осемдесет и седма година — отвърна Холмс. — Отговор не получих. Изпратих втора телеграма със същата информация, като този път добавих и двете имена, под които се представя Шнаубелт. И отново не получих отговор.

Бонфийлд беше свалил шапката си и изглеждаше така, сякаш се канеше да изскубе кичури коса с корените от главата си.