Дан Симънс - Петата купа

— Доста добре казано, Джеймс — рече Холмс и устните му отново потрепнаха в одобрителна усмивка. — Наистина добре казано.

Джеймс само изсумтя. Не беше в настроение да приема хвалби от господин Шерлок Холмс.

— Продължете с историята за срещата ви в събота следобед — рече Холмс.

По-късно Джеймс с изненада установи, поглеждайки към часовника на детектива, че разказването на цялата история му бе отнело половин час. Той леко се беше изчервил, тъй като частта за криенето му на гредата, докато бандитите се редуваха да стрелят по „плъха“, прозвуча много по-цветисто от всичките му литературни творби.

Джеймс се подготви да бъде разпитван продължително от мръщещия се детектив, но Холмс каза единствено:

— Как се почувствахте?

— Как съм се почувствал ? — Джеймс осъзна, че почти е изкрещял думите, погледна неспокойно към затворената врата на купето и снижи глас. — Дадох ви толкова много информация — за времето на покушението, за плановете за бунтовете на бандите и анархистките убийства из целите Съединени щати, в Лондон и Европа, а вие искате да знаете как съм се почувствал ?

— Да — рече Холмс. — Например, когато си помислихте, че стрелят по вас и залпът е разтърсил гредата, върху която сте се намирали. Как се почувствахте , Джеймс?

Писателят замълча за миг. Той знаеше, че въпросът всъщност не заслужава отговор — имаше твърде много по-важни въпроси, на които можеше и трябваше да отговори, свързани със събранието на бандитите и плановете на професор Мориарти — но освен това осъзна, че неволно си беше задавал същия този въпрос през последните два дни. Как се беше почувствал по време на това абсолютно нетипично за начина му на живот и абсурдно нереално събитие. Уплашен? Да, но това не беше основното усещане.

— Жив — каза най-накрая той. — Почувствах се абсолютно… жив.

Холмс се ухили до уши, потупа Джеймс по коляното така, сякаш писателят беше ретривър, който е донесъл фазана цял и непокътнат, и каза:

— В такъв случай мисля, че следващите две седмици много ще ви допаднат.

Холмс пристигна на площад „Хеймаркет“ и веднага забеляза инспектор Бонфийлд, който стоеше от другата страна на улицата, близо до една алея. По Деплейн Стрийт имаше голямо движение на коли и хора. Холмс изчака за пролука и притича през улицата, протягайки ръка на инспектора още преди да стъпи на тротоара.

— Радвам се да ви видя отново, господин Холмс — каза инспектор Бонфийлд.

— И аз вас, инспекторе. Поздравления за повишението ви. — Холмс беше идвал тук през месеците май и юни на 1886 година, събирайки улики за процеса на анархистите, отговорни за бунта на площад „Хеймаркет“, при който загинаха осем полицаи и трима цивилни. Тогава Бонфийлд беше още капитан, но информацията за осмината анархисти, която беше представил на процеса, бързо го направи инспектор и началник на детективското бюро към Департамента на чикагската полиция. Освен това Бонфийлд беше прикрепен към Колумбовото изложение, за да обучи и надзирава двестате цивилни детективи, познаващи физиономиите и методите на действие на всеки джебчия, крадец и измамник в района. Тъй наречената „Колумбова гвардия“, издокарана в сините си униформи и, когато се наложеше, с жълто-червени пелерини, носеше симпатични малки декоративни мечове. Цивилните момчета на Бонфийлд носеха тежки палки, месингови боксове и заредени пистолети в джобовете на костюмите си.

— Повишиха неправилния човек — отвърна Бонфийлд, който изглеждаше все така скромен, сдържан и компетентен, както бе установил Холмс седем години по-рано. — Всички награди трябваше да бъдат за вас, господин Холмс.

Детективът махна с ръка.

— Виждам, че сте поставили статуя в памет на онзи четвърти май — рече Холмс. — И униформен полицай да я пази.

Бонфийлд кимна.

— Сложили сме 24-часова стража, господин Холмс. Вандалите — дали анархистите, или онези безбройни хиляди, които идват, за да почетат анархистите-убийци като социални герои — се опитаха да натрошат статуята с ковашки чукове, драскаха неприлични думи по нея, боядисаха я в зелено — много непочтително. Затова наш човек денонощно дежури тук.

Холмс извади лулата си и започна да я пълни с тютюн. Хенри Джеймс беше успял да го убеди, ако не за друго, то поне заради американските му приятели, да използва по-скъпа и не чак толкова стряскащо ароматна марка тютюн, докато е в Щатите.

— Никога няма да се сетите какво са планирали да правят на гробището Уолдхайм за четвърти май — каза Бонфийлд; лицето му изразяваше такъв гняв, какъвто Холмс никога не беше виждал у решителния млад мъж.