— Уви — рече Холмс, — дори любимите ни телеграфни комуникации, дали свързани с общуването между джентълмени, или просто с резервирането на място на кораб, не са толкова поверителни, колкото би трябвало да бъдат. Остават документи и копия от документи, до които всеки ревностен воайор има лесен достъп — особено ако този ревностен воайор влезе в телеграфния офис точно след като изпращачът на телеграмата си е тръгнал. Много помага и ако той може да чете думите, обърнати на обратно, малък номер, който усъвършенствах още като дете.
Джеймс скръсти ръце над изпъкналия си корем, докато се опитваше да сдържи потока от гневни думи и изречения, които се натрупваха в главата му.
Файтонът все още не беше потеглил и Холмс извика на кочияша:
— Изчакайте тук още петнайсетина минути, уважаеми. — Той му подаде няколко сгънати банкноти; кочияшът кимна, докосна с два пръста периферията на шапката си и премести файтона до тротоара от другата страна на улицата.
— Нима смятате, че работата ни тук ще отнеме само петнайсет минути? — изсъска Джеймс с нисък глас, за да не го чуе кочияшът. — Изпуснах влака си и кораба до Англия заради нещо, което ще отнеме само петнайсет минути ?
— Разбира се, че не — каза Холмс. — Както ви обещах, тръгваме за Чикаго след — той отново погледна часовника си, — почти деветдесет минути. Но належащият проблем, както сам ще се убедите, е, че тук няма адрес номер четиристотин двайсет и шест и половина… къщите от тази страна на улицата прескачат от четиристотин двайсет и шест направо на четиристотин двайсет и осем.
Джеймс въздъхна, очевидно изненадан от тъпотата на човека, когото мнозина наричаха „гений“.
— За къщите в тази част на Бийкън Хил е характерно да имат малка стая над помещението, където се прибират каретите — рече той. — Това са „половинките“, където пощальоните доставят пратките си.
— Аха! — възкликна Холмс, сякаш сам се беше досетил за този широко известен факт. — В дъното на алеята на номер четиристотин двайсет и шест има навес за карети или гараж — рече той, поемайки по павираната уличка.
Джеймс хвана високия детектив за ръкава.
— Протоколът е да се приближите до апартамента над гаража по пътеката. Трябва да тръгнем насам и да свием вляво, за да намерим входа към алеята.
— Какъв абсурден протокол — обяви Холмс и го последва с неохота. — Гаражът се вижда точно там . — Той вдигна ръката си и посочи, макар навесът, под който се прибираха каретите, да се беше скрил от погледа им.
Когато свиха наляво по следващата улица — всички тези улички и много от тукашните къщи бяха познати на Джеймс от детството му и от посещенията като възрастен в дома им на Болтън Стрийт — писателят хвана Холмс за ръката малко над лакътя и каза:
— Трябва спешно да ви съобщя нещо, Холмс. Наистина е важно. Много повече от проверката на този адрес, който почти сигурно няма да ни покаже нищо. Нека ви разкажа как преди два дни…
Холмс внимателно отмести ръката на писателя от ръкава си и каза тихо:
— Не се и съмнявам, че имате да ми кажете нещо важно, Джеймс. Но всяко нещо с времето си, старче. Сега ще поговорим с човека, който живее на този адрес, а после ще се върнем в Норт Стейшън и вие ще можете да ми разкажете всичко… както ви е удобно.
Джеймс бе готов да се обърне и да си тръгне. Лицето му отново пламна и той гневно погледна към профила на Холмс. Обеща си, че няма да обели нито дума, докато Холмс не го попита. Ами ако той, Хенри Джеймс, знаеше подробности за плановете на професор Мориарти да извърши на първи май множество покушения и да вдигне бунтове на анархисти и бандити? Ако Холмс продължеше да се държи така, Хенри Джеймс нямаше да сподели с детектива и капчица от тази жизненоважна информация.
— Кой живее в тези стаи? — попита Холмс, сякаш това беше най-важното нещо, което трябваше да научи днес. — Прислугата?
За миг Джеймс се поколеба дали да не си замълчи, но вродената му любезност изискваше да отговори на този елементарен въпрос.
— Не. Също както в Англия, ако семейството може да си позволи прислужници, те живеят в голямата къща, обикновено на последния етаж. Тези апартаменти обикновено се дават под наем на много ниска цена на бели хора — образовани хора — чиято професия или занаят са ги обрекли на бедност. На местните учители например или на някой студент, макар че те се считат за твърде буйни за тези тихи предградия… освен ако не представят няколко препоръчителни писма, разбира се.
Читать дальше