Дан Симънс - Петата купа

Джеймс се усмихна, развеселен, че разполага със собствен екскурзовод с британски акцент. Някои от туристите се приближиха към парапета, за да чуят разказа на Холмс.

— Когато президентът Кливланд натисне бутона на първи май — продължи Холмс, който или не забелязваше останалите слушатели, или просто не им обръщаше внимание, — динамомашините на Белия град ще произведат три пъти повече електричество, отколкото разполага в момента Чикаго, и над десет пъти повече, отколкото количеството, използвано на Изложението в Париж през 1889. В Белия град има повече от сто и двайсет хиляди лампи с електрически крушки и седем хиляди дъгови лампи, които ще осветяват булевардите, площадките, пътеките и фонтаните. Ще има съвсем малко тъмни ъгълчета и създателите на Белия град са наели своя собствена полиция — Колумбовата гвардия, съставена от две хиляди души — не само за да залавя онези, които са извършили престъпление или са нарушили спокойствието на туристите, но и за да предотвратява тези престъпления, преди да бъдат извършени. Според мен в Европа или в Америка няма друг град с толкова компетентна правоналагаща политика.

— А какво е онова грозно, недовършено нещо, което се намира малко на северозапад от голямото Здание на промишлеността? — попита Джеймс, сочейки с бастуна си. — Изглежда сякаш строят корпуса на Ноевия ковчег.

— Това ще е отговорът на Белия град на Айфеловата кула, която беше такъв хит по време на Парижкото изложение — рече Холмс. — Някой си господин Ферис строи гигантско колело, което теоретично може да побере по четирийсет души във всяка една от трийсет и шестте си кабини с размерите на железопътни вагони. Пътниците ще се издигнат на двеста шейсет и четири фута над земята, където, както обещават господин Ферис и проектантите на Белия град, ще им се разкрие невероятна гледка към езерото Мичиган, Белия град, включително Мидуей Плезънс с всичките му разклонения, и очертанията на Чикаго на хоризонта. Това, което виждате сега, е само скелето на долната половина на огромното колело. Скоро ще докарат и ще монтират водещата ос, за която ми казаха, че е най-тежкото парче стомана, произвеждано някога на този континент. Валът ще има дължина четирийсет и пет фута и ще тежи четирийсет и шест тона, като ще е достатъчно здрав, за да издържи тежестта на стоманената рамка на колелото плюс кабините и натоварените в тях хора — това е шест пъти повече от теглото на някой от мостовете над река Охайо в Синсинати, с които вие, американците, толкова много се гордеете. Хората от Белия град и господин Ферис непрекъснато обещават, че голямото Колело ще бъде завършено и ще започне да вози пътници в средата на лятото, ако не и по-рано.

— Откъде имате цялата тази информация, Холмс? — попита Джеймс. — Не мислех, че тези факти и цифри ще ви заинтересуват.

Холмс се обърна с гръб към Белия град, облегна се на парапета и се усмихна.

— Истина е, че аритметиката не е силната ми страна, както често е отбелязвал брат ми Майкрофт. Но вчера ме разведоха наоколо, докато вие разговаряхте с болния господин Клемънс, а дори един тъпак може да запомни определени факти за кратък период от време. Нали точно така се завършват Кеймбридж и Оксфорд с почести, както, убеден съм, сам знаете.

Джеймс гледаше Белия град, докато „Колумб“ направи широк, предпазлив завой покрай дългия две хиляди и петстотин фута кей, навлизащ в езерото Мичиган; той беше пълен с работници и товарни коли, а в средата му постепенно придобиваше окончателната си форма дългият движещ се тротоар.

— Возенето на тротоара от мястото, където параходите ще оставят пътниците до входа на Изложението, ще струва десет цента — каза Холмс, без да се обръща, за да го погледне. — Предполагам, че първите посетители ще го изпробват само заради това, че е нещо ново.

Джеймс се възхищаваше на чистите лагуни и грижливо оформените поточета, които течаха през целия Бял град. Някой беше превърнал мочурливата земя в по-чиста, по-широка, по-просторна версия на любимата му Венеция.

— И всичко само за двайсет и един месеца — каза Холмс, сякаш четеше мислите на писателя.

— Къде ще произнесе речта си и ще натисне бутона президентът Кливланд?

Холмс се обърна и посочи с бастуна си.

— Виждате ли през колоните на перистила онзи купол, който се издига в другия край на лагуната — до покрития с брезент висок пиедестал, под който се крие огромната статуя на Републиката на Сен Годен? Да, същият с четирите павилиона, по един на всеки ъгъл. Това е Административното здание, където ще говорят президентът и останалите сановници. Те ще са обърнати с лице насам, към езерото и статуята, и може да се предполага, че всички алеи, чак до портала на перистила, ще бъдат запълнени от въодушевени американци.