Дан Симънс - Петата купа

Стиснал шапката и бастуна си в ръка, Холмс се спря и извади друг лист хартия от джоба си.

— Хей ми даде това, макар че всичките ви приятели го знаят. Клоувър… госпожа Адамс… е започнала да пише писмо на сестра си Елън малко след като в неделя сутринта сте излезли, за да отидете при зъболекаря си. Знам, че си спомняте думите, но може би ако ги чуете отново, това ще ви помогне да възприемете нещата по друг начин:

Ако притежавах и капчица характер или доброта, щях да ги използвам, за да се върна към живота. Не мога да ти опиша с думи колко търпелив и любящ е Хенри. Господ може да му завиди — час след час той търпи и се надява, и губи надежда… Хенри беше — и все още е — неописуемо нежен и по-добър от всички вас, взети заедно.

Холмс сгъна писмото и го пъхна в джоба си при другото.

— Тя е написала това, господин Адамс, след като е научила за вероятното съществуване на юлското ви писмо до Лизи Камерън. Вече ви е била простила.

Адамс се изправи и обърна бездънния си поглед към детектива.

— Кога трябва да се видим отново, господин Холмс? Какъв нов ад ме чака… очаква всички ни?

— В Чикаго — отвърна Холмс. След което напусна къщата тихо, без да се обажда на Хобсън.

С частта от разказа ми за откриването на Световното изложение в Чикаго възнамерявах да обясня защо Хенри Джеймс — въпреки интуицията и привичките си — реши да придружи Холмс в този етап от приключенията на детектива. Но истината е, че самият аз не знам защо Джеймс го направи.

Всички ние познаваме хора, които могат да прикриват по-добре мислите си от други, но Холмс и Джеймс може би притежават най-трудните за разчитане умове в дългата ми практика на общуване с хора и проникване в мислите на героите ми. Здравата хватка на Холмс върху тайните и методите му на мислене е разбираема: детективът е самосъздал се джентълмен с фундамент и тайна история от лондонските улици и голямата част от живота му е представлявала един продължителен, опасен, смъртоносен номер, в който е използвал едновременно изключителен интелект и непобедима воля. Умът и сърцето на Холмс — каквото е останало от сърцето му — работят едновременно по начин твърде чужд и твърде труден за разбиране от нас. Или твърде непоносим, ако успеем да го разберем.

А мислите и чувствата на Хенри Джеймс са скрити под още по-дебел пласт от психическа броня. Също като Холмс, Джеймс се е създал сам — артистичното му Аз, майсторското му Аз, жененото-за-изкуството-му ергенско Аз — единствено чрез усилие на волята, може би следвайки афоризма на Джон Кийтс „Съзидателното начало създава само себе си“. Но за разлика от детектива, Джеймс се бе опитал да скрие същността си от самия себе си. Всяка дума, която е написал някога — като писма, като въведения, като литература — заплашва да разкрие нещо, макар и преходно, което писателят не иска да бъде разкрито. Самодисциплината му в избягването на подобни разкрития беше болезнено ефективна. Успехът му в прикриването на най-съкровените му мисли и причините за повечето решения, които беше взел през живота си, ни отвеждат до онзи момент, в който можем само да стоим отстрани до тази грижливо опакована и привидно противоречива конструкция, която представлява Хенри Джеймс, и да се чудим на изборите му.

Така или иначе, Джеймс беше избрал да последва Холмс в Чикаго и, с негово и ваше позволение, аз ще прескоча с няколко дни напред в строгата хронология на разказа, преди да се върна отново назад, към някои по-ранни събития.

През втория си ден в Чикаго Шерлок Холмс настоя да заведе Джеймс на кратка утринна екскурзия с лодка до новия Бял град на Колумбовото изложение. Малкият параход потегли от кея в центъра на Чикаго, недалеч от хотела, където бяха отседнали. Макар че не спря на Изложението и внимателно заобиколи огромния кей с движещия се тротоар, който все още се намираше в строеж и навлизаше много навътре в езерото, обиколката осигури на зяпачите деветдесетминутна гледка от езерото Мичиган към сградите на Изложението.

— Не съм сигурен каква е целта на тази разходка — каза Джеймс, който бе застанал до Холмс край бордовата ограда на шумния малък кораб. Модерният трипалубен параход, който беше обзаведен с по няколко редици седалки на всяка палуба, можеше спокойно да превозва около триста души — името му беше „Колумб“ и щеше да изпълнява ролята на ферибот до Изложението след официалното му откриване на първи май, с курсове на всеки час, за да откарва нови туристи и да връща изморените зяпачи до хотелите им в центъра на града — но днес на борда му имаше само петдесетина души на кратък круиз до Джаксън Парк и, с изключение на Джеймс и почти винаги безстрастния Холмс, всички останали пътници изглеждаха искрено въодушевени от шанса да зърнат някои от недовършените сгради.