Дан Симънс - Петата купа

Адамс допи брендито си.

— Кой? Ако не прислугата, кой би могъл да махне чашата… митичната чаша, която дори не си спомням да съм виждал? Полицията?

— Те казват, че не са, сър.

— Не… Не разбирам значението на водната чаша или… или на шишенцето с цианид — успя да промълви Адамс. — Защо са толкова важни?

— Много по-лесно е да принудиш някой да пие от чаша, отколкото от шишенце — отвърна Холмс.

Очите на Адамс сякаш изхвръкнаха от орбитите им.

— Да го принудиш? Някой е принудил Клоувър да изпие тази ужасна, разяждаща, болезнена, смъртоносна отрова?

— Да — отвърна Холмс. — Освен това от значение е и времето. В спалнята обикновено оставят ли се водни чаши?

— Не — рече Адамс с равен глас. — Клоувър мразеше кръглите петна, които оставяха по мебелите.

— А в прилежащата баня?

— Не — повтори Адамс. — В баните ни има чаши, но не от тези малките. А чашата на Клоувър си беше… на мястото… когато погледнах в банята няколко дни по-късно.

— За времето, през което вие сте отишли при зъболекаря си и после се сте върнали, заради шума, който е вдигнала госпожица Лорн, докато излизала през входната ви врата — започна Холмс и забеляза, че Адамс не го проправи, — би било много трудно за госпожа Адамс да мине през страничното крило и да слезе в кухнята, където са се намирали тези чаши… без да е била забелязана от госпожа Райън, вашата готвачка, която в същото време е работела в кухнята… а после да отнесе чашата горе и след това да премине през целия коридор на втория етаж, за да отиде в тъмната си стаичка, където се е намирал шкафът с фотографските проявители, и да се върне в стаята си, за да изпие отровата.

Адамс поклати глава, като човек, който сякаш се намира в някакъв лош сън.

— Нима предполагате, че… някой друг е отнесъл там чашата и шишенцето с отровата и се е скрил някъде на горния етаж, ослушвал се е и чакал тя да остане сама още преди да отида при зъболекаря ми?

— Напълно е възможно — каза Холмс.

— И това сигурно е била Ребека Лорн, която Клоувър харесваше и на която вярваше, и на която самият аз се доверих в дните след… след… — изпъшка Адамс. — Трябва да е Ребека Лорн, защото само тя е можела да вземе чашата във времето между посещението на лекаря и пристигането на лейтенанта от полицията.

— Почти сигурно е взела чашата със себе си — заяви Холмс, — но тя не е единственият заподозрян, ако това е убийство, а не самоубийство. Има и още един.

Адамс се втренчи в Холмс толкова напрегнато, че детективът почти се почувства изгорен от погледа на историка.

— Клифтън Ричардс… братовчедът на госпожица Лорн… също може да е замесен — каза Холмс. — Може да е бил в къщата и да се е измъкнал през задния вход, по стълбището за прислугата, и да се е озовал отвън още преди Ребека Лорн да е изтичала нагоре по стълбището, за да предупреди госпожа Адамс.

— Да я предупреди — повтори мрачно Адамс и с усилие фокусира погледа си върху Холмс. — Кой уби съпругата ми, господин Холмс? Умолявам ви… ако знаете, кажете ми.

— Ще знам със сигурност в следващите няколко седмици, господин Адамс. И точно затова искам да ви помоля за една услуга.

Адамс кимна съвсем леко.

— Убедих Джон Хей и Кабът Лодж да преместят с няколко седмици напред датата за посещението на Световното изложение в Чикаго, така че да присъстват на откриването на първи май; с частния им влак сигурно ще са там ден или два по-рано — каза Холмс. — А сенатор Камерън ще пътува с частната си яхта… „Великите езера“, мисля, че така я наричат… готов да хвърли котва на самия кей на Експозицията.

— Посещението на проклетата Експозиция ще помогне за разкриването на убийството на моята Клоувър и изправянето на убиеца или убийцата пред правосъдието? — попита Адамс.

— Да.

— Тогава ще отида заедно с Камерън, Хей, семейство Лодж и останалите. Макар че бях на Панаира във Филаделфия и едва не умрях от скука.

Холмс наистина се усмихна.

Докато се приготвяше да стане, Адамс го хвана за ръката и каза:

— Но защо им е да убиват Клоувър? Защо някой ще иска да навреди на тази умна, тъжна, самотна, мила жена?

Холмс се облегна назад, въздъхна и бръкна във вътрешния си джоб, откъдето извади малък син плик, завързан с розова панделка. Той беше отварян. Холмс извади отвътре написано на ръка писмо и го поднесе пред Адамс така, че историкът да може да си сложи очилата и да го прочете през бюрото.

Хенри Адамс се взря за миг в собствения си почерк, после промърмори нещо нечленоразделно и посегна към писмото.