Дан Симънс - Петата купа

— Разполагали сте с достатъчно време, знаели сте къде госпожа Адамс държи смъртоносния арсеник и онази сутрин не е имало нито един прислужник, който да ви е видял да излизате за онова внезапно неделно посещение при зъболекаря ви. И тъй като изобщо не сте ходили при него, сигурно сте се скрили малко по-надолу по улицата, близо до парка, и сте изчакали, докато Ребека Лорн не се е приближила до входната ви врата. Тя ви е послужила като алиби.

— Щом сте измислили всичко това — рече Адамс с дрезгав глас, — защо не вярвате, че съм извършил това убийство?

Холмс отиде до отворения шкаф, където държаха бутилките, наля си още скоч и сипа малко бренди за Адамс, оставяйки го на бюрото, вместо да му го подаде.

— Знам, че сте невинен не заради очевидните ви качества — отвърна той, — а защото не сте видели Ребека Лорн да чака пред входната врата на вашия дом, чудейки се дали да почука и да се качи горе, както сте свидетелствали пред полицията. По-скоро сте я видели да изхвърча от дома ви, оставяйки входната врата отворена, почти изпаднала в истерия. Всъщност тя, а не вие, първа е открила тялото на госпожа Адамс.

— Откъде знаете това? — попита настоятелно Адамс и отпи голяма глътка от брендито.

— Самият вие сте изтичали до дома на вашия лекар, който се намира през две пресечки — и сте се върнали на бегом с него — а по-късно доктор Чарлс Хегнър разказа на пресата, че шишенцето с цианкалий все още се намирало отворено на масата в дъното на стаята, където тялото на госпожа Адамс се е свлякло на пода пред любимия ѝ стол, и че на килима до нея се въргаляла празна водна чаша — каза Холмс. — Доктор Хегнър спомена също, че когато двамата сте пристигнали, госпожица Ребека Лорн ви чакала в съседната на спалнята на госпожа Адамс стая и че госпожица Лорн била толкова разстроена, че трябвало да ѝ даде успокоително. В полицейския доклад, изготвен след разследването на лейтенант Хамънд — който пристигнал с двама мъже двайсетина минути след вас и Хегнър, но се задържал там само няколко минути, защото вие сте пожелали да останете насаме с тялото на съпругата си — се споменава за позицията на тялото и шишенцето с цианид, което вече било затворено, но не се казва нищо за водна чаша на килима.

— Тази сцена се е запечатала завинаги в съзнанието ми — каза Адамс, — но и аз не си спомням никаква водна чаша на пода.

— Шишенцето с отровата е лежало върху масичката, намираща се на известно разстояние от мястото, където госпожа Адамс е лежала на килима, преди да отнесете тялото ѝ на дивана — каза Холмс, потупвайки устните си с два долепени пръста. — Всички го признават. И въпреки това до тялото на съпругата ви има петно от разлят химикал. Домакинката ви спомена, че смъртоносната течност е обезцветила ръба на килима и малко от лакирания под. Каза, че хората ви са подстригали мъхнатата горна част на килима и са подменили дъската на пода, за да се отърват от петната.

Бузите и слепоочията на Адамс отново се оцветиха в червено.

— Домакинката ми е имала нахалството да разговаря с вас за…

Холмс вдигна ръце с изпънати срещу Адамс длани.

— Полицията не е направила кой знае какво разследване, сър, но прислугата е трябвало да даде показания по време на най-мрачните часове на вашия траур. Разбрах, че сте прекарали два дни и нощи насаме с тялото и после не сте обявили, че погребението на госпожа Адамс ще бъде на девети декември, за да могат да присъстват и останалите ви трима приятели от „Петте купи“. Във всеки случай, открих информацията за изцапания килим и под в записките на лейтенант Хамънд.

— И защо това е толкова важно? — извика Адамс.

— До тялото на госпожа Адамс се е въргаляла водна чаша, от която съпругата ви очевидно е изпила отровата, и когато вие сте се върнали заедно с доктор Хегнър, тя все още е лежала там — каза Холмс. — Петната по килима и по дъските на пода сигурно са се получили от остатъците от смъртоносната течност, която е била останала в чашата, когато госпожа Адамс я е изпуснала. И въпреки това чашата е била изчезнала половин час по-късно, когато е пристигнал детектив Хамънд.

Холмс се наведе напред и сивите му очи проблеснаха пронизващо като на хищник.

— Някой е отнесъл чашата в промеждутъка от този половин час — каза тихо той. — Три дни след смъртта вашата домакинка госпожа Соумс казала на полицията, че в кухненския шкаф, където обикновено държат чашите за вода, има само единайсет малки водни чаши. Комплектът се е състоял от дванайсет.