Дан Симънс - Петата купа

— Ето ти един урок, момче — изсъска Кинг. — Ако си решил да се биеш с нож, донеси си истински нож. Иначе ще се сдобиеш с белег.

Кинг дръпна ножа през бузата на младия крадец — плисна кръв.

Момчето изпищя, притисна с две ръце разрязаната буза, през която вече се виждаха венците му, стана и побягна в нощта.

Джеймс само гледаше двамата мъже, които лежаха на земята, докато отекващите стъпки на момчето заглъхнаха в тъмната алея. Подскочи, когато някой леко го докосна по лакътя, но това беше просто Рузвелт.

— Ударът ви беше доста ловък, господин Джеймс.

— Много ловък според мен — рече Кинг, докато почистваше дръжката на бастуна си от калта и сгурията.

— Десният ви ръкав е разпран и окървавен — каза младият Теодор. — Момчето ли направи това?

— Не — отвърна Джеймс, изненадан колко силно прозвуча гласът му. — Аз… паднах, докато слизах от един трамвай. Просто го разкъсах малко на чакъла.

Кинг и Рузвелт се спогледаха, но не казаха нищо. После се отдалечиха от двете фигури, които лежаха на земята, едната, стенеща и плачеща, другата — все още в безсъзнание.

Кинг завъртя почистения си бастун.

— Наистина отивахме на вечеря у Хей. Ще ни придружите ли, господин Джеймс?

— С удоволствие, господин Кинг — отвърна писателят.

Две пресечки по-нататък — където уличните лампи бяха разположени по-нагъсто, магазините бяха отворени, улиците бяха равно павирани и тротоарите се появиха отново — те видяха един преминаващ файтон, който беше достатъчно голям, за да побере и тримата, и Рузвелт го повика с едно рязко изсвирване, което накара коня да подскочи.

Когато Рузвелт, Кинг и Джеймс почукаха на вратата, повечето от гостите още не бяха пристигнали, но Хей веднага забеляза неугледния външен вид на Хари и нареди на главния иконом Бенсън и на още един прислужник на име Нейпиър да му помогнат да се качи в стаята си. Доктор Грейнджър, който беше пристигнал по-рано, за да може да пийне уиски и да поприказва със стария си приятел Хей, погледна към ръкава на Джеймс и каза:

— Най-добре да се кача заедно с вас горе и да хвърля един поглед на това.

— Не е нищо особено — каза Джеймс.

— Само ще си взема чантата от прислугата — каза докторът.

Рузвелт, който отново носеше пенснето си, се ухили и каза:

— Доктор Грейнджър носи докторската си чанта на светски мероприятия?

— Доктор Грейнджър носи винаги със себе си докторската си чанта — рече Кларънс Кинг.

Когато се качи горе, Джеймс изрита гетите от краката си и когато Нейпиър ги вдигна с думите: „Веднага ще ги почистя, сър“, Джеймс му се сопна:

— Не, изгори ги.

Винаги щеше да вижда противното петно от тютюн върху единия, колкото и чист да беше.

— Елате в банята, където е по-светло — нареди доктор Грейнджър. — Я виж ти, стая за гости със собствена баня, течаща вода и електрическо осветление. Какви невероятни неща се случват!

Луксозната баня беше светла и стерилно чиста като хирургическа стая и след като Джеймс свали мократа си скъсана риза и я захвърли в ъгъла, доктор Грейнджър погледна наранената му ръка и каза:

— Как казахте, че сте си наранили ръката?

— Скочих твърде рано от трамвая и паднах върху сгурията — отвърна Джеймс, отклонявайки погледа си настрани.

Понякога сините очи на Грейнджър можеха да са закачливи като на Теди Рузвелт и той просто хвърли един бърз поглед на Джеймс, преди да каже:

— Добре, но точно тази улица, изглежда, е била павирана със сачми.

Нейпиър донесе малка извита бяла тава и доктор Грейнджър използва някакъв наподобяващ маша инструмент, за да измъкне една по една сачмите; дрънченето им при пускането в тавата накара Джеймс отново да се изчерви. Доктор Грейнджър извади дванайсет сачми и намаза с йод — или нещо също толкова болезнено — всички рани и разкъсвания.

— Няма увредени мускули — каза докторът. — Съвсем слабо са разкъсали кожата. Ако не знаех какво се е случило, бих могъл да се закълна, че сте претърпели лек ловен инцидент, като сте били прострелян с ловна пушка от известно разстояние.

— Аз не ловувам, сър — отвърна Джеймс и започна да облича чистата бяла риза, която Бенсън беше извадил от гардероба.

— Изчакайте минутка — каза доктор Грейнджър. — Едва ли искате йодът да остави петна по ръкава на ризата ви, а на мен не ми се иска тези рани да се инфектират. Дайте ръката си тук… над умивалника.

Грейнджър извади от чантата си навити на руло превръзки и ножица и само след минутка цялата ръка до лакътя на Джеймс беше внимателно превързана.