Дан Симънс - Петата купа

Високият водач се изсмя и каза:

— Тук си имаме двама дребни германци, момчета. Да им пръснем задниците.

Двамата високи мъже пристъпиха напред. Рузвелт и Кинг отстъпиха бързо три крачки назад, сякаш се приготвяха да избягат. С няколко широки крачки водачът се опита да отреже пътя на Теодор.

Рузвелт разпери широко ръце, изви назад масивното си тяло и изрита високия мъж между краката със засилване по начин, какъвто Хенри Джеймс беше виждал само на игрището за ръгби. Лъскавият нос на малкия, скъп ботуш на Теодор почти потъна в уязвимия чатал на водача. Ударът беше толкова силен, че Джеймс видя как краката на водача на крадците буквално се отлепят от земята.

Високият мъж се свлече на колене и започна да се гърчи, а шапката му падна, когато наведе главата си напред. Стисна чатала си с две ръце и от устата му се изтръгна нечовешки стон.

Когато главата му се наведе напред, дясното коляно на Теодор се вдигна по-бързо, отколкото кракът му при ритника. Джеймс чу изщракване на зъби и големият нос на мъжа изхрущя.

Тялото на крадеца се отметна назад — лицето му беше омазано с кръв — но затворените му очи вече бяха на нивото на очите на Теди Рузвелт. Той сграбчи крадеца за раменете, дръпна го към себе си и заби огромното си, квадратно рузвелтско чело в лицето на водача с такава сила, че звукът, който се чу, наподобяваше удар на брадва в тънко дърво.

Водачът падна по гръб и не помръдна.

Другият крадец не наблюдаваше безучастно. Той бе протегнал ръката си, в която стискаше нож, и я размахваше бавно наляво и надясно, докато заобикаляше Кларънс Кинг, за да го намушка.

Кинг беше преметнал тежкия си бастун през рамо и сега замахна с него като с бейзболна бухалка. Хенри Джеймс никога не бе играл бейзбол като малък, но брат му Уилям беше… и обожаваше играта. А през последните две седмици Джеймс бе принуден да търпи ентусиазма, с който Джон Хей се отнасяше към този спорт, затова когато Кинг направи своя мощен замах, Джеймс предположи, че той прилича повече на батърите от „Бостън Бийнийтърс“ — за които се смяташе, че ще спечелят шампионата тази година — отколкото на някой от подавачите на вечно последните „Вашингтон Сенатърс“.

Клонестият камък на края на бастуна улучи нападащия крадец в лицето. Джеймс видя и чу как едната му скула изхрущява, носът се чупи и двамата със стоящия до него млад крадец трябваше да отскочат назад, за да избегнат гейзера от кръв и зъби, който изригна в тяхна посока. Големият мъж изпусна ножа си и падна на четири крака.

Дребничкият Кларънс Кинг си беше пуснал шкембенце, но годините, прекарани в катерене из планините и копаене в мините, бяха превърнали бедрата и ръцете му в мощни двигатели. Той изрита мъжа в гърба толкова силно, че крадецът се плъзна по лице напред в сгурията, покриваща алеята, влачейки ръце след себе си.

Момчето, което беше левак, отскочи от Джеймс и замахна с ръка, за да забие ножа си в хълбока на Кларънс Кинг.

Точно преди Коледа Хенри Джеймс беше писал на Уилям, че е качил твърде много килограми, че напоследък коремът му върви няколко инча пред него и това не му харесва. Беше казал на Уилям, че е наел треньор по фехтовка за три двучасови тренировки седмично, и че това упражнение — колкото и да му харесваше — не беше свалило и една унция от теглото му.

Сега Джеймс вдигна собствения си бастун и го стовари върху китката на момчето като чук. Прицелът му беше изненадващо точен — той чу как дръжката на бастуна се удари звучно в костта на китката и ножът падна на земята.

Младият крадец извика от болка, но той беше много, много бърз. Падна на едно коляно, за да грабне ножа, преди Джеймс дори да е успял да вдигне повторно бастуна.

Кинг пристъпи напред и затисна с излъскания си, но тежък ботуш острието на ножа. Младият крадец дръпна, но дръжката се откъсна от острието.

— Работнически нож — каза Рузвелт, застанал до падналия водач. — Дават ги с тонове на индианците. Нищо не струват.

Кинг беше прехвърлил бастуна в лявата си ръка и внезапно извади от джоба на палтото си сгъваем нож, който разтвори с едно врътване на китката. Острието беше огромно за сгъваем нож — дълго поне седем инча, прецени Джеймс, и адски наточено.

Кинг опря заострения му връх на милиметър под лявото око на младия крадец и натисна достатъчно силно, за да пусне малко кръв и да накара пишман-разбойника да изпъшка ужасено. Джеймс почти бе готов да повярва, че Кинг ще извади окото на момчето като уличен търговец, който вади топка сладолед в гореща лятна нощ.