Дан Симънс - Петата купа

— Шибани гети, шибан цилиндър, шибан бастун със сребърна дръжка — каза брадатият, — но в джобчето няма шибан часовник. Къде е?

— Аз… изгубих го — каза Джеймс.

— Немарлив негодник си ти, нали? — рече вторият мъж. — Но се обзалагам, че не си изгубил шибания си портфейл, нали, господин Гети?

Джеймс се изпъна в цял ръст и стисна здраво дръжката на бастуна, макар да знаеше, че ще се нахвърлят върху него, преди да успее да го вдигне, за да се защити.

Почувства как нещо остро докосва корема му и погледна надолу; най-младият мъж бе опрял в него нож.

— Джеймс! — извика познат глас от другата страна на улицата.

Писателят и тримата крадци обърнаха едновременно глави натам. Джеймс едва успя да потисне кикота си — предизвикан най-вероятно от истерия — тъй като двама мъже, които най-малко бе очаквал да срещне, сега вървяха забързано към него. Теодор Рузвелт беше извикал името му, а с него, облечен в по-изискан костюм от предишния път, беше Кларънс Кинг.

Докато двамата мъже приближаваха тротоара, брадатият крадец — висок над метър и осемдесет — погледна към високия метър и седемдесет Рузвелт и Кинг, който беше малко по-нисък от него, и каза:

— Готов съм да се обзаложа на една бутилка, че те имат часовници.

— Не задълго, мамка му — каза неговият също толкова висок, мускулест и мръсен партньор.

Младият крадец отдръпна ножа си от корема на Джеймс и го притисна до бедрото си, докато Рузвелт и Кинг приближаваха групичката.

— Джеймс! — каза отново Рузвелт и, без да обръща внимание на тримата бандити, разкри в усмивка идеалните си едри зъби под златното пенсне. Сините му очи сияеха, сякаш в радостно очакване на нещо. — Какъв късмет да те срещнем! Двамата с Кинг се надявахме да те открием… тръгнали сме към дома на Хей за вечеря.

Лешниковите очи на Кларънс Кинг излъчваха много повече студенина от сините на Рузвелт. Момчето нямаше бастун, но Кинг носеше със себе си своя, който Джеймс бе видял за пръв път в дома на Хей: дръжката му беше от някакъв лъскав камък, природно оформен като птичи клюн.

Двамата високи крадци се спогледаха и брадатият водач кимна. Джеймс предположи, че те просто безмълвно се бяха договорили да ограбят, набият — и вероятно да убият — и тримата „богаташи“, които бяха срещнали в покрайнините на Нощния град. Джеймс не знаеше дали тези тримата са били на срещата с Мориарти… и осъзна, че това няма никакво значение. Беше се опитал да предупреди приятелите си със знаци, докато се приближаваха по улицата, но вече беше твърде късно. Шестимата мъже се бяха събрали в доста плътен кръг на входа към тъмната алея.

— Добър вечер, господа — каза младият Рузвелт на крадците, продължавайки да се усмихва с невъзможно бялата си усмивка. — Благодаря ви, че придружихте приятеля ни дотук. Сега той ще тръгне с нас.

Двамата високи мъже се отместиха вдясно, препречвайки мястото за отстъпление на Кинг или Рузвелт. Кльощавият младеж, който остана близко до Джеймс, отново беше вдигнал ножа.

Водачът перна леко с мръсните си пръсти жилетката на Рузвелт.

— На края на тая верижка виси хубав часовник, нали, четириочко? — рече той, показвайки жълтите си зъби.

— Разбира се, че виси — отвърна студено младият Рузвелт.

— А в джоба ти има портфейл, нали? — додаде брадатият мъж.

Усмивката на Теодор стана някак по-широка.

— Да — отвърна тихо той. — И ще си остане там. Вие тримата си гледайте работата и никой няма да пострада.

Двамата високи крадци избухнаха в смях и най-младият се присъедини към тях с неприятно пискливо кискане.

Водачът посегна с ръка. Вторият мъж извади нож, почти идентичен с онзи, който най-младият крадец бе насочил към корема на Джеймс.

— Не ме докосвай — каза Рузвелт на брадатия крадец. Високият мъж с шапката сигурно имаше поне двайсет паунда и двайсетина сантиметра височина в повече.

— И какво ще направиш, ако те докосна, четириочко? — Едрите мръсни ръце се насочиха към едрото тяло на Теодор и проблясващата верижка на часовника.

На доста добър немски — който Джеймс разбираше — Рузвелт каза:

— Ще те сритам в топките, ще накарам зъбите ти да нагризат коляното ми и после ще ти ударя една глава така, че ще ти пръсна нищожния мозък.

Джеймс забеляза, че младият Теодор не е сигурен в немската дума за „удрям с глава“, и просто използва приблизителното Kopfbütten . Той също така използва неофициалната форма du , с която възрастните се обръщат към близките си, децата и животните. Стана ясно защо го е направил, когато използва fressen за „ям“ — за кучетата и други животни се използва fressen , докато за хората — essen . Теодор внимателно свали пенснето си, прибра го във вътрешния джоб на жилетката си и се потупа по джоба. Усмивката му сега беше напрегната и огромните зъби вече не проблясваха.