Дан Симънс - Петата купа

Всички продължаваха да мълчат. Накрая се извиси писклив глас, изпълнен със съмнение:

— Как?

— Точно на обяд на първи май — рече Мориарти, — президентът на Съединените щати ще натисне бутона, който ще запали всеки един електрически уред на Колумбовото Световно изложение. Стотици хиляди хора ще го гледат. Една секунда след като направи това, президентът Кливланд ще бъде убит — прострелян с далекобойна пушка от един от най-добрите убийци на света.

Тишината като че ли се сгъсти.

— В следващите петнайсет минути — продължи Мориарти, — вицепрезидентът на Съединените щати, заедно с държавния секретар и министъра на правосъдието също ще бъдат убити. Кончината им е внимателно планирана и гарантирана. В следващия един час кметовете и началниците на полицията в Чикаго, Вашингтон, Ню Йорк, Балтимор, Филаделфия, Бостън, Синсинати и още поне осем столици на европейски държави също ще бъдат убити.

— И как това ще ни донесе дори едно проклето пени? — извика някой от задните редове.

Мориарти се усмихна. Дори от високото място, на което се намираше, Хенри Джеймс видя тази ужасяваща усмивка, която го накара да се разтрепери и да се вкопчи още по-здраво в гредата.

— Нашите анархистки… социалистически… приятели в тази страна и из цяла Европа — рече той, сочейки немскоговорящите работници, — по даден сигнал ще нападнат полицейските сили в Чикаго, Вашингтон, Бостън, Лондон, Берлин… всички градове, които споменах, и още толкова. Полицията ще бъде нападната от засада на определени места в определени часове. Нашите анархистки приятели ще бъдат по-добре въоръжени от всякога — с пушки и пистолети, големи количества динамит и гранати — и времето на нападението трябва да бъде спазено точно. През този един час на първи май, който ще започне с публичната екзекуция на ръководителя на Съединените американски щати, площад „Хеймаркет“ ще изглежда като дребна, незначителна репетиция, каквато всъщност беше.

Внезапно Джеймс изпита ужасна нужда да кихне. Целият брезент беше посипан с кокоши пера, същото се отнасяше и до всички греди около него. Той стисна носа си с пръсти и започна да се моли наум.

— А ние кога… — попита някакъв мъж от тълпата с нисък, недоверчив глас.

— Вие кога ще се намесите? — завърши вместо него Мориарти. Скелетът отново се усмихна. Над стисналите носа му пръсти Джеймс видя как мъжете от първите редици страхливо отстъпиха назад.

— Когато паднат главите на ръководителите на тези потиснически правителства — каза Мориарти. — Когато те бъдат отрязани… — поясни той за по-неинтелигентните от публиката му. — Без кметове, началници на полицията и федерални чиновници ще настъпи пълен хаос. И в този хаос вие ще правите онова, в което сте най-добри… ще грабите. Ще плячкосвате. — Той замълча и езикът му се стрелна навън като змийски, облизвайки устните му. — Но не напосоки. И не без предварително планиране. Не, вие ще ограбите най-богатите домове в Ню Йорк и Чикаго, Вашингтон и Бостън, и всички други градове. Най-пълните банки. Най-богатите федерални и щатски златни хранилища. Ще грабите по план, който аз съм начертал и скоро ще споделя с вас… план, който е съвсем лесен и разбираем.

Отделните викове се сляха във всеобщ рев на одобрение и въодушевление.

— Ще бъде като при шибаните наборни бунтове в Ню Йорк, само че тоя път няма да дойде шибаната армия — изкрещя един мъж.

Джеймс си спомни наборните бунтове през 1863 година. Скоро след битката при Гетисбърг. Когато в Ню Йорк въведоха задължителна наборна служба — дотогава тя беше доброволна — уличните банди, съставени предимно от ирландци, се надигнаха в граждански бунтове, които продължиха дни наред. Домовете на някои от най-богатите фамилии в Ню Йорк бяха нападнати, жените бяха изнасилвани, откраднати бяха пари, картини и мебели. Цели квартали изгоряха до основи. Една ирландска банда подпали приют за чернокожи деца, като уби няколко от тях, просто ей така, за забавление.

— Ще бъде като нюйоркските наборни бунтове на хилядна степен — рече Мориарти, надвиквайки шума. — И вие сте прави… този път американската армия няма да бъде изпратена от бойното поле, за да спасява обсадените и малобройни полиции и милиции. Цялата плячка ще бъде… ваша.

Той се обърна и се върна при стола си.

Внезапно, сред въодушевените ревове, един мъж с ловджийска пушка в ръка скочи от мястото си и посочи със свободната си ръка нагоре, право към мястото, където Хенри Джеймс лежеше вкопчен в гредата, опитвайки се да е невидим.