Дан Симънс - Петата купа

Освен това разбра — и тази мисъл го стисна за гърлото — че може би е описал себе си в онзи пасаж. Че е описал своята непризната, неосъзната нужда — не любов, не страст, никога желание, а обикновена непреодолима нужда — Фенимор да присъства в живота му, да бъде до него, за да облекчи ужасния товар на самотата, да го обгражда с почти мъжкото си разбиране и отчетливото си женско присъствие.

„Мили боже — помисли си Хенри Джеймс в онази съботна утрин, седмица преди петдесетия си рожден ден, — трябва да се махна оттук, далеч оттук.“

Можеше да отиде в Бостън, да остави прахта на Алис в мраморната урна на гроба ѝ, където госпожица Лоринг беше положила кремираните останки на сестра му. След това щеше да се прибере у дома. У дома, в Англия.

Едно нещо беше сигурно: след като Шерлок Холмс бе изчезнал от живота му, въпросът, повдигнат от детектива — дали е истински човек, или литературен образ, което би превърнало Хенри Джеймс в спомагателен литературен герой, в помощник от типа на доктор Уотсън, който трябва просто да се възхищава на дедуктивните способности на Холмс — вече не беше актуален. След заминаването на Холмс, който бе отишъл да върши делата си, каквито и да бяха те, Хенри Джеймс се бе превърнал отново в най-обикновено живо, дишащо човешко същество. Макар и изключително надарено и талантливо.

На вратата внезапно се почука; Джеймс каза „Влез!“, без да се замисли, и в стаята с танцувална стъпка влезе Клара Хей.

— Трябва да видиш това, Хари, просто трябва! — извика тя лекомислено като млада девойка. Сграбчи лявата му ръка с двете си ръце и направо го издърпа от стола и повлече изумения писател към вратата. — Не ти трябва палто, Хари. Навън е топло като в летен ден. А и е само на две крачки. Просто трябва да го видиш! Не е за изпускане, толкова е удивително.

— Кое да видя? — успя да попита Джеймс, докато се спускаха бързо по широкото главно стълбище към входната врата, отворена широко и придържана от Бенсън.

— Летящите Вернети!

На зелената трева на Лафайет Скуеър Парк се беше събрала тълпа, гледаща нагоре към къща, за която Клара му напомни, че е на семейство Камерън. Джеймс видя Лизи Камерън в предните редици на тълпата (но не и съпруга ѝ Дон, разбира се — той трябваше да е на работа), заслонила очите си с длан, за да вижда по-добре. Джеймс забеляза и други съседи от висшето общество, предимно омъжени жени, събрани в източната част на парка, докато по-обикновените хора, сред които и няколко улични работници, все още стиснали в ръце метлите си, стояха по-отзад. Някои от жените — Джеймс зърна младата Хелън Хей — използваха театрални бинокли, за да виждат по-добре.

Но всички гледаха нагоре. Клара посочи с пръст. Джеймс също заслони очи с длан и се опита да открие онова, което всички бяха зяпнали.

Ето ги. Един мъж и едно момче вървяха по ръба на огромния стръмен покрив, прекосявайки опасното разстояние между две групи комини. Мъжът носеше нещо като колчан на гърба и от него стърчаха най-различни четки и метли със странни пропорции.

— Коминочистачи? — попита Джеймс, изумен, че Клара го е довлякла на поляната под горещото слънце заради някакви си коминочистачи.

— Гледай! — извика Клара Хей.

Джеймс установи, че наблюдаването на мъжа и момчето, които се движеха предпазливо по високия покрив, поражда у него известно напрежение, защото те се намираха на височина от почти шейсет фута, а покривът на Камерънови беше твърде стръмен и ако някой от тях се подхлъзнеше, падането му бе неминуемо.

Внезапно Джеймс и тълпата ахнаха в един глас, когато момчето направи акробатично колело напред върху тесния ръб, а мъжът, улавяйки колчана само за каишките, за да не се изсипят четките, направи стойка на ръце, опирайки се върху хлъзгавите керемиди от двете страни на върха.

Двамата изглеждаха доста странно. И мъжът, и момчето — то беше на около единайсет или дванайсет години, не по-голямо — бяха ужасно слаби и облечени в черни дрехи, които изглеждаха така, сякаш им бяха с няколко номера по-малки. Джеймс установи, че това е направено умишлено, защото чорапите и ризите, които се подаваха изпод маншетите, бяха с червени и черни райета при кльощавия мъж и зелени и черни при момчето.

Странностите се допълваха от факта, че големият коминочистач имаше щръкнала нагоре оранжева коса, напомняща за прическата на индианец мохоук, а щръкналата коса на момчето, която стърчеше във всички посоки, беше боядисана в наситенозелен цвят. Лицето на мъжа беше боядисано в бяло — като череп — а очите му се губеха в кръг от черна боя. Лицето на момчето също беше боядисано в бяло, с изключение на тънката червена линия на устните му. Ефектът — поне за Джеймс — беше изключително смущаващ.