Дан Симънс - Петата купа

— Дадено — рече Холмс.

— Да ви го опаковам ли, сър?

— Не — отвърна Холмс. — Ще го нося в джоба.

И малко по-късно, когато посети Джон Хей, Холмс носеше пистолета — зареден, с изключение на едно празно гнездо — в единия голям външен джоб на туиденото си сако, а двете кутии с патрони — в другия. Когато Холмс се появи, бившият дипломат тъкмо сядаше да закусва, и детективът го увери, че посещението му няма да отнеме повече от няколко минути и че с удоволствие ще изпие чаша кафе, докато Хей си похапва.

Колкото се може по-лаконично — и без да споменава нито приключението в гробището Рок Крийк от предишната вечер, нито зловещата фигура, пушеща цигара в тъмното — Холмс обясни, че се изнася от пансиона на госпожа Стивънс, налага се, уви, и че е загрижен за безопасността на господин Джеймс.

— Но Джеймс няма никакви врагове във Вашингтон! — извика Хей.

— Едва ли има врагове където и да е било по света — отвърна Холмс. — Но аз имам. И ме уведомиха, че може и да са известени за присъствието ми във Вашингтон… дори да знаят настоящия ми адрес в пансиона на госпожа Стивънс.

Хей го погледна притеснено и попи с ленена салфетка брадата и идеално подрязаните си мустаци.

— Но те със сигурност не биха… невинен човек като Хари…

— Вероятността е нищожна — рече Холмс. — Но не можем да разчитаме на това. Точно тези хора пренебрегват всички закони на здравия разум и приличието. Не бих могъл да спя спокойно, представяйки си как се появяват в пансиона на госпожа Стивънс, приближават се до господин Джеймс…

Хей впи поглед в детектива.

— Ще бъде ли семейството ми в опасност, ако Хари отседне тук?

— Ни най-малко.

— Откъде сте толкова сигурен, сър? — Учтивият тон на Хей се изпари за миг, заменен от резкия, разпитващ глас на прокурор.

— Тези… хора… може да не са запознати с литературната слава на Хенри Джеймс — отвърна Холмс, — но съм убеден, че познават отлично вашата репутация, господин Хей, и не биха направили нищо на вас или вашето семейство… или вашия гост… което би направило обществено достояние присъствието им тук.

— Тогава ще поканя Хари да намине днес и ще настоявам… ще настоявам , казвам ви… да отседне отново у нас — заяви Хей. Холмс се възхити на духа на мъжа, който бе способен да вземе такова важно решение за няколко секунди.

— Можете ли да го помолите да намине към пет и петнайсет? — попита Холмс.

— Да, щом искате. — Хей погледна детектива с присвити очи. — Има ли някаква особена причина да изберете този час?

— Просто не искам да се сблъскам с господин Джеймс след като се изнеса от приятния дом на госпожа Стивънс, а точно по това време може да се наложи да бъда в района.

— Значи изрично ще уточня пет и петнайсет — каза Хей и понечи да се изправи, след като Холмс стана от стола.

— Не, моля ви, не ставайте, и ви благодаря за тази услуга — рече Холмс.

— Ако се наложи да се свържа с вас… — започна Хей.

Холмс му подаде една от визитните си картички с написания на ръка адрес на магазина за пури.

— По някакви необясними причини този магазин работи денонощно — каза детективът. — И ми обещаха да ми предават по най-бързия начин всяко получено съобщение, адресирано до мен.

Холмс и Хей си стиснаха ръцете и детективът бързо излезе, за да успее да хване Хенри Джеймс, преди писателят да е наредил да отнесат закуската в стаята му.

Холмс почука на входната врата на Хенри Адамс точно в пет — часа, който бе посочил в изпратената рано сутринта бележка, и който Адамс бе приел в отговора, получен от детектива на закуска.

Вратата се отвори веднага и пред Холмс се появи строгото лице на възрастен иконом; детективът вече познаваше по физиономия и имена всички прислужници на семейство Хей, но не беше представян официално на никого от персонала на Хенри Адамс.

Икономът не каза нищо, затвори вратата зад детектива, кимна с глава, давайки знак на Холмс да го последва, и го поведе направо към стълбището, което Холмс беше виждал единствено в сумрака на онази нощ, когато тайно се бе промъкнал в къщата. Когато го отведе в кабинета, навъсеният иконом изчака Адамс да му кимне иззад отрупаното с листове, но не разхвърляно бюро, преди да затвори вратата зад Холмс. Нямаше нито обявяване на пристигането му, нито поздрав, нито дори „Моля, сър, последвайте ме“, но може би Адамс беше наредил на дългогодишния си прислужник да не разговаря с Холмс. Във всеки случай, детективът не почувства обида. Той огледа с известен интерес отрупания с книги кабинет. Личеше си, че принадлежи на образован човек, и се осветяваше не само от разположените върху бюрото и масата лампи, а и от големите прозорци, някои от които имаха прозрачни, а други — цветни стъкла. През прозрачните стъкла Холмс можеше да види президентския Бял дом от другата страна на улицата.