Дан Симънс - Петата купа

Адамс взе писалката от бюрото си и я хвана с двете си ръце, сякаш се канеше да я счупи.

— Защото бях… разтревожен — отвърна най-после той. — Притеснен. Осъзнах, че съм постъпил много подло, като съм изоставил Клоувър сама в онази къща, когато тя се чувстваше толкова зле.

— На полицията сте казали, че при връщането си по Ейч Стрийт сте заварили госпожица Ребека Лорн да чака пред входната врата. Попитала ви е дали денят е подходящ да се качи горе при Клоувър.

Адамс не отвърна нищо. Обикновено плашещо интелигентните му очи сякаш бяха замъглени — „Полупрозрачното було на спомена“ — помисли си Холмс.

— Защо излъгахте и за това, господин Адамс? — попита детективът.

Адамс примигна.

— Кой казва, че съм излъгал?

— Аз. Сблъскали сте се с Ребека Лорн, която е излизала през входната врата към Ейч Стрийт. Тя е плачела — истерично, точно както госпожа Адамс преди това. Трудно ѝ е било да ви разкаже какво е заварила, когато се е качила в стаята на госпожа Адамс, нали, господин Адамс?

— Да. Наложи се да я отведа във фоайето, за да не стане никой свидетел на истерията ѝ… отне ми няколко минути да я успокоя до такава степен, че да може да ми разкаже какво е намерила на горния етаж.

— Как е влязла? — попита Холмс, навеждайки се отново напред.

— Какво?

— Сигурен съм, че когато сте излезли навън, за да успокоите гнева си, сте заключили вратата след себе си — каза Холмс. — Как е успяла Ребека Лорн да влезе в къщата ви?

— О, месец или два по-рано Клоувър ѝ беше извадила ключ — отвърна почти разсеяно Адамс. — Имахме намерение да отидем до Ню Йорк, за да понапазаруваме — напразни надежди, както се оказа — и Клоувър беше дала на госпожица Лорн ключ за къщата, за да наминава да наглежда прислугата и да проверява дали цветята са поливани редовно.

— Ребека Лорн е открила тялото на госпожа Адамс в разхвърляната всекидневна, не вие — рече Холмс. Изречението не беше произнесено като въпрос и Адамс реагира единствено с леко кимване.

Накрая той заговори с глухия глас на човек, който е преминал през ада и знае, че ще трябва отново да слезе в него.

— През онези последни месеци като че ли единствено Ребека Лорн успяваше по някакъв начин да утеши скръбта на Клоувър по баща ѝ. Клоувър вече не се виждаше с приятелите си. Ще е прекалено да твърдя, че двете с госпожица Лорн бяха неразделни през онези летни и есенни месеци, но Ребека бе единственият човек, когото Клоувър с нетърпение очакваше да види.

— Предишната вечер двете не бяха ли посетили госпожа Камерън — Лизи Камерън? — попита Холмс.

Адамс отново примигна.

— Да. Лизи беше повалена от… грип, мисля. Клоувър я посети, а госпожица Лорн я придружаваше. Занесоха ѝ цветя и книга.

Холмс извади снимката на Ирен Адлер от джобчето на сакото си и я подаде на Хенри Адамс.

— Това Ребека Лорн ли е?

Адамс раздвижи снимката напред-назад пред очите си, за да я види по-добре.

— Ами… да, като че ли е госпожица Лорн. Роклята ѝ тук е по-… „ефектна“ може би е правилната дума… и тя изглежда малко по-млада от последния път, когато я видях, но като че ли наистина е Ребека.

Холмс прибра снимката.

— Това е реклама в театрална брошура на някоя си Ирен Адлер — родена в Америка, но обучена в Европа.

— Обучена в какво? — попита Адамс.

— Опера, театрално изкуство и изнудване — отвърна Холмс. — Най-вече в последното умение.

— Не го вярвам.

— Помните ли братовчед ѝ, някой си Клифтън Ричардс?

— Разбира се — рече Адамс. — Той работеше във фотографския отдел на Държавния департамент. — Мъжът млъкна и погледът му отново се замъгли. — Точно той донесе на Клоувър новия проявителен разтвор, който съдържаше цианкалий.

— Истинското му име е Лукан — заяви Холмс. — Може би Лукан Адлер. Вероятно е син на Ирен Адлер.

Адамс отново поклати глава.

— Вие не сте виждали и не сте разговаряли с Лукан — с този братовчед Клифтън — в деня, когато сте засекли Ребека Лорн да излиза от къщата ви… в деня, когато Клоувър умря?

— Не.

— Значи той може да е бил в къщата и да е слязъл по задното стълбище, когато вие сте изтичали нагоре по главното, и сигурно се е измъкнал през задния вход — рече Холмс.

— Странно и възмутително предположение — заяви Хенри Адамс. — Не разполагаме с никакви доказателства, че братовчед ѝ Клифтън е бил с нея в дома ми в онзи ужасен ден.

— Да — отвърна Холмс, — но знаем със сигурност, че „Клифтън Ричардс“ е убиецът Адлер. И без да разпитаме Ирен Адлер — вашата тъй наречена Ребека Лорн — просто няма как да разберем истината за онзи ден. А в броя на лондонския „Таймс“ от месец март осемдесет и шеста има некролог на Ирен Адлер.