Точно в тази сутрин на четвърти април той се събуди на зазоряване и излезе, за да си потърси ново място за живеене — същият онзи стар хотел „Къркууд Хаус“ на ъгъла на Дванайсета улица С. З. и Пенсилвания Авеню, покрай който двамата с Джеймс бяха минали предишната вечер. Носеха се упорити слухове, че старият хотел ще бъде съборен всеки момент, но той предлагаше доста удобства, които Холмс одобряваше: скъпи завеси, избелели от слънчевата светлина, великолепно изработени столове, показващи признаци на износване, които дори покривките им не можеха да скрият, комбинация от вежливо обслужване, смесено с дискретност и усет кога гостите предпочитат да бъдат оставени да се оправят сами. Холмс разбираше защо повечето преуспели търговски агенти бяха все още верни на това място.
Той нае трима сигурни мъже — за които гарантираше управителят на „Къркууд Хаус“, тъй като един от тях беше синът му — и колата им, за да откарат чантите и пътническия му куфар от пансиона на госпожа Стивънс, без да вдигат много шум.
После, малко след като магазините отвориха, Холмс си купи пистолет. Беше забелязал големия брой оръжейни магазини из Вашингтон и влезе в онзи, който се намираше най-близо до „Къркууд Хаус“, минута след като продавачът отвори. Под стъклените плотове бяха подредени най-различни пистолети, някои от които очевидно бяха направени за каубои-разбойници, и още толкова бяха окачени по стените. Въздухът миришеше приятно на стомана и смазка.
— Мога ли да ви помогна, господине? — попита мустакатият продавач.
— Имате ли някакви нови сокоизстисквачки 40 40 Прякор, даван от колекционерите на револвера със скрито петле „Смит и Уесън“. — Б.пр.
?
— Да, сър, абсолютно, сър. С каква дължина на цевта — два или три инча?
— Три.
— Да, при триинчовите дула точността е по-голяма — рече продавачът, докато отваряше стъкления плот и изваждаше оръжието.
„Да, с триинчово дуло може би ще успея да улуча стената на хамбар, ако се намирам вътре в него и стрелям от близко разстояние — помисли си Холмс. — Може би.“
— Какъв калибър предпочитате, сър?
— Трийсет и осми S&W — отвърна Холмс.
— Предлагаме и трийсет и втори, сър. Малко са по-евтини и съвсем малко по-леки.
— Трийсет и осми, ако обичате — рече твърдо Холмс.
Продавачът тържествено демонстрира малкия пистолет — а той наистина беше по-малък от повечето револвери в магазина — отвори барабана, за да покаже на клиента, че оръжието не е заредено, след което го подаде на Холмс.
Детективът отбеляза, че патроните за „Смит и Уесън“ трийсет и осми калибър може да влизат малко трудно в гнездата, после затвори барабана и протегна ръка, целейки се в тухлената стена в дъното на магазина.
— С едно натискане на спусъка се превърта барабанът и се задейства ударникът — каза продавачът.
— Да — рече Холмс и натисна два пъти спусъка на сухо. Това не беше особено добра практика, но бе необходима, за да свикне с новия револвер.
— Тогава значи ви харесват сокоизстисквачките със скрито чукче? Случайно да сте колоездач, сър?
— Точно така — отвърна Холмс. — Никак няма да е добре да натисна, без да искам, петлето и пистолетът да ми гръмне в джоба на панталона, нали?
— Няма, сър. Доста колоездачи купуват сокоизстисквачки . Много са популярни. Гарантирам ви, че този пистолет няма да стреля, ако паднете от колелото. — Продавачът се поколеба и се прокашля. — Значи вие, сър, сте ревностен почитател на колоезденето?
— Точно така — потвърди Холмс. — Направо съм луд по него.
— Нямаме обаче твърде много клиенти от Англия… не го казвам като нападка или нещо подобно, сър. — Бузите на продавача пламнаха, щом осъзна, че е пристъпил границите в общуването си с един джентълмен.
— Напълно разбирам — отвърна Холмс с усмивка. — Тук човек се нуждае от нещо за стрелбата по мишени с американските си приятели, нали?
— Разбира се, сър.
— Необичайна ми е липсата на петле — каза Холмс. — Оръжието прави ли често засечка?
— Не, сър. Не и марката „Смит и Уесън“. Най-надеждното двойно действие. Изглежда странно, съгласен съм, но е най-доброто оръжие, което можете да носите в себе си скрито, когато нямате големи джобове. А и да имате, по-големите пистолети издуват плата на джобовете, нали?
— Така си е — съгласи се Холмс. — Колко искате за пистолета?
— Пет долара, сър.
— Малко скъпичко ми се вижда.
— Ще добавя и две кутии с патрони към сокоизстисквачката , сър.
Читать дальше