Дан Симънс - Петата купа

— Съобщение за господин Холмс — каза по-опърпаното момче.

— Телеграма за господин Холмс — каза по-голямото момче.

Джеймс все още изпитваше желание да стане и да си тръгне, но остана на мястото си от чисто любопитство. След като Холмс се преместеше — бог знае къде — двамата може би повече нямаше да се видят. Всичките възбуждащи интереса събития от изминалите две седмици може би завинаги щяха да останат загадка.

Холмс заби угарката си в средата на жълтъка и Джеймс извърна глава настрани, за да потисне надигащото се гадене.

Детективът бързо прочете телеграмата, остави я на масата до салфетката си, каза „Отговор няма да има“ на момчето от Уестърн Юниън, което докосна с два пръста шапката си и си тръгна, след което той махна с ръка на другото момче, което носеше личното съобщение. Прочете го бързо, сграбчи писалището, което Джеймс беше използвал, за да напише своя отговор, и каза:

— Връщам се след минутка, Джеймс. Само ще изпратя нашия млад Меркурий до вратата, докато пиша отговора.

Госпожа Стивънс и дъщеря ѝ вече бяха излезли. Момчето с телеграмата си беше тръгнало. Останал сам, Джеймс ясно чуваше стъпките на Холмс и втория куриер по паркета във фоайето, а след това и проскърцването на пантите на входната врата, когато те излязоха на верандата. Противната цигарена угарка продължаваше да стърчи от сърцето на кървящия жълтък.

Наблизо лежеше телеграмата, забравена от Холмс до салфетката му.

„Не — помисли си Джеймс. — В никакъв случай.“

Той се изправи, сякаш се канеше да тръгне към стаята си на горния етаж, обърна се надясно, вместо наляво, и повдигна горната част на сгънатата телеграма.

УИГИНС ВТОРИ ПРИСТИГНА УСПЕШНО НЮ ЙОРК ДНЕС ТЧК ЗНАЙ ЧЕ СКОТЛАНТ ЯРД И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ АГЕНЦИИ ТУК И ВЪВ ФРАНЦИЯ ДОКЛАДВАТ, ЧЕ МРЕЖАТА НА МОРИАРТИ Е АКТИВИРАНА В ПАРИЖ, БЕРЛИН, ПРАГА, РИМ, БРЮКСЕЛ, АТИНА, ЛОНДОН, БИРМИНГАМ, НЮ ЙОРК, ЧИКАГО И ВАШИНГТОН ТЧК НЯМА ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ЛУКАН АДЛЕР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ СЕДМИЦИ ТЧК ПАЗИ СЕ

МАЙКРОФТ

Джеймс бързо пусна горната част на телеграмата и тръгна към стълбището в другия край на стаята, защото чу обичайните забързани стъпки на Холмс по паркета, а след това и по плетения килим в гостната. Беше стъпил на първото стъпало с вдигнат крак към второто, когато Холмс връхлетя в трапезарията. Детективът забеляза телеграмата, сгъна я и я прибра в джоба на сакото си при другото съобщение, без да показва никакво притеснение, че някой може да я е прочел.

— Значи се връщате в стаята си — каза Холмс.

— Ей богу, Холмс — каза Хенри Джеймс, чувствайки нуждата да постави тази карикатура на джентълмен на мястото му. — Вашите дедуктивни умения… как успявате да го направите?

Вместо да покаже гняв или раздразнение, Холмс просто издаде лаещия си смях, повдигна бастуна си — онзи, знаеше Джеймс, в който беше скрита сабя — и каза:

— Добре тогава, довиждане засега, макар да съм убеден, че пътищата ни отново ще се пресекат след време.

— Мисля скоро да отплавам за Англия — рече Джеймс. Не беше убеден защо го каза, тъй като все още не го бе решил със сигурност. Разсеяно докосна джоба на жилетката си, където лежеше кутийката от слонова кост с прахта на сестра му Алис.

— Ами, добре, тогава сигурно повече няма да се видим — отвърна Холмс. С почти радостен тон, помисли си Джеймс и го изгледа с прикрит гняв. — Довиждане — каза детективът, обърна се и се запъти бързо към входната врата, подсвирквайки си някаква евтина вариететна мелодийка, която прозвуча някак познато на Джеймс. Нещо, което беше чувал в „Олд Мо“ на Дръри Лейн.

Джеймс осъзна, че повече от минута след като външната врата се затръшна, той продължаваше да стои на стълбището с вдигнат на второто стъпало крак, като статуя на човек, вкаменен от погледа на Горгоната Медуза. А още по-лошото бе, че очакваше Холмс да се върне, да каже, че е променил намеренията си и не мисли да се изнася.

Госпожа Стивънс влезе в трапезарията, за да разчисти масата, видя Джеймс да стои като замръзнал на стълбището със странно изражение на лицето и очевидно се изуми.

— Всичко наред ли е, господин Джеймс? Имате ли нужда от нещо?

— Всичко е наред, госпожо Стивънс. Просто отивах в стаята си, за да попиша малко. Приятен ден, мадам.

— Приятен ден и на вас, господин Джеймс. — Тя изкриви врат, за да го проследи с поглед как се изкачва по стъпалата, сякаш беше наета от Холмс… или Майкрофт… или Мориарти… или Лукан Адлер… да го шпионира.