Дан Симънс - Петата купа

След полунощ, помисли си Холмс и забърза след другия мъж, докато чакълената настилка хрущеше под краката им. Вече беше вторник — четвърти април — рожденият ден на Шерлок Холмс.

Току-що беше навършил трийсет и девет години.

Сутринта след абсурдната и смущаваща мелодрама в гробището Рок Крийк, Хенри Джеймс се събуди изпълнен с решимост веднага да направи нещо . Просто не можеше да реши какво. Да се върне веднага в Англия. Да отиде при Хенри Адамс с признание и искрени извинения за това, че е нахлул в най-тайното му уединено място? (Не, не… при мисълта за онова легло в каменния саркофаг под земята, близо до погребаните останки на Клоувър, Джеймс не само настръхваше, но и усещаше леко гадене. Никога нямаше да спомене за това пред Адамс, нито щеше да му намекне по някакъв начин, че знае за тайния свят под скулптурата на Клоувър. Нито пък щеше да сподели с Джон Хей. Никога.)

Докато в онази дъждовна вторнична сутрин Джеймс се къпеше, подстригваше късата си брада и се обличаше — съжалявайки за стотен път, че не беше взел със себе си Смитс, посредствената си готвачка, и нейния още по-посредствен и впиянчен съпруг, който му беше прислужник — той реши да съобщи на глуповатата дъщеря на госпожа Стивънс, че отново би желал да закуси в стаята си. Вече беше излязъл в коридора да я търси, когато се натъкна на човека, който най-малко искаше да види — господин Шерлок Холмс, вир-вода и със зачервени бузи, събличащ водонепроницаемия си шлифер, който едва не се блъсна в него.

— Тъкмо вас търсех! — извика Холмс толкова добродушно, сякаш предишната вечер не бяха нахълтали в най-съкровеното място на един добър човек. — Слезте в трапезарията на госпожа Стивънс, за да поговорим, докато си похапваме добре.

— Мисля да закуся в стаята си — отвърна Джеймс с хладен тон.

Холмс като че ли не долови студенината във въздуха.

— Глупости. Толкова много неща имаме да обсъдим, Джеймс, а разполагаме с толкова малко време. Хайде, слезте в трапезарията като добър приятел.

— Нямам никакво намерение да обсъждам каквото и да било, свързано със снощните… събития — рече Джеймс.

Холмс дори се усмихна.

— Добре. Аз също. Имам по-важни новини. Чакам ви в трапезарията.

И Холмс му обърна гръб в едно от внезапните си, почти спазматични (макар и необичайно грациозни) движения и се запъти към стълбището, ръсейки дъждовни капки от шлифера, който носеше преметнат през ръката си.

Джеймс се спря пред стълбището. Трябваше ли да отреже Холмс и да установи едни по-хладни и официални отношения, каквито трябваше да бъдат те от самото начало? Или просто да преглътне и да изслуша „по-важните новини“?

Накрая гладът надделя над етичните съображения и Джеймс заслиза по стълбите.

— Изнесох се от удобната къща на госпожа Стивънс — заяви Холмс, докато похапваше закуската си в английски стил от боб, яйца, наденички и препечени филийки, която всяка сутрин успяваше да омая госпожа Стивънс да му приготви.

Незнайно защо, Джеймс се стресна.

— Кога? — попита той.

— Тази сутрин.

— Защо? — попита Джеймс секунда преди да осъзнае, че не иска да знае отговора и че и без това не е негова работа.

— Нещата взеха да стават твърде опасни — отвърна Холмс, поглъщайки кафето си на огромни глътки. Джеймс беше забелязал, че обикновено детективът се отнася с безразличие към храната, но понякога — като тази сутрин например — той като че ли не просто ядеше, а зареждаше някакъв парен двигател с гориво.

— Който и да беше човекът с цигарите снощи, голяма е вероятността да ни е проследил дотук, за да ми навреди… накратко, да ме убие — рече Холмс, изяждайки с удоволствие яйцата си. — Ако продължа да живея тук, ще застраша вас, госпожа Стивънс, дъщеря ѝ и всички останали около мен.

— Но вие не сте сигурен, че мъжът от снощи е… убиец — каза Джеймс, запъвайки се пред последната мелодраматична дума.

— Не. Изобщо не съм сигурен — съгласи се Холмс. — Но засега предпочитам да не рискувам живота на приятелите ми.

Нещо в тази фраза — „приятелите ми“ — накара Джеймс да почувства вътрешна топлина. И той се мразеше, че се чувства така. Тази личност Шерлок Холмс определено не беше включена в неговия строго контролиран и непрекъснато ревизиран списък от приятели, и от негова страна беше изключително арогантно да предполага, че отношенията им са стигнали до такова ниво.

И въпреки това Джеймс продължаваше да чувства топлината.