Дан Симънс - Петата купа

— И въпреки това днес говорите свободно за нея — рече Холмс.

— Защото днес смятам да поискам от вас да прекратите това безполезно издирване, да се върнете в Англия и да ме оставите сам с моите спомени, господин Холмс — каза Адамс. Всяка дума бе произнесена остро и отсечено, като куршуми, изстреляни от картечница „Гатлинг“.

— Задължен съм на клиента си, сър — отвърна Холмс.

Адамс се засмя, но това беше тъжен смях.

— Наистина обичах Нед Хупър, господин Холмс. Но същата лудост, която беше обсебила Нед, се забелязваше у Клоувър, у баща ѝ и у много други членове на семейство Хупър. Вината не е на никого. Но Нед бе обречен, също като горката Клоувър, сам да отнеме живота си. Вашият „клиент“, господин Холмс, страдаше от многопластова лудост. Бихте ли продължили разследването си, ако знаете, че всяка фалшива улика или криворазбран факт, които бихте открили в тази „мистерия“, ще ме наранят така, както ако бих погълнал насила парчета счупено стъкло?

— Намерението ми не е да ви нараня, господин Адамс. Нито вас, нито някой друг, с изключение на онзи, който стои зад тези…

— Проклети да са намеренията ви! — прекъсна го Адамс. — Още ли не разбирате? Нед Хупър написа онези картички, докато беше на гости на Клемънс през хиляда осемстотин осемдесет и шеста. Нед е онзи, който всяка година на шести декември изпраща картичките на останалите от „Петте купи“.

— Той ли ви го каза? — попита Холмс, който отдавна бе обмислил и тази възможност. Но присъствието на Ирен и Лукан Адлер в последните месеци от живота на Клоувър Адамс го беше убедило в обратното.

— Не, не и с толкова много думи — рече Адамс. — Но Нед беше неуравновесен, деликатен, готов да се пропука или счупи при всяко сътресение… и точно самоубийството на сестра му беше сътресението, което окончателно го срина. Смъртта на Клоувър беше безсмислена , господин Холмс — логика имаше само за нея и за собствените ѝ болка и отчаяние — а Нед никога не би приел, че някой, който е толкова важен за него, може да си отиде просто така, без причина.

— Може би — отвърна Холмс. — Но в този случай страховете на Нед като че ли се основават повече върху подсказващи злонамереност факти, отколкото върху безобидна лудост. Истинските самоличности на Ребека Лорн и нейния братовчед Клифтън са…

— Имам предложение за вас, господин Холмс — прекъсна го Адамс.

Холмс зачака.

— Всички сме чували какъв майстор на дедукцията сте, господин Холмс… колко добър детектив сте. Но никой от нас, сигурен съм, че дори Хари, не е виждал дори най-незначителното доказателство, че можете да разгадаете каквото и да било с вашите тъй наречени дедуктивни сили.

— Какво трябва да направя, за да ги докажа? — попита Холмс.

— Да разрешите една загадка, която сам ще ви поставя — отвърна Адамс.

— Загадката на картичките от шести декември…

— Не! — извика Адамс. — Загадка, която аз съм ви приготвил. Ако я разгадаете до пет часа утре следобед, можете да останете — дори ще ви помагам във вашето разследване. Ако се провалите, тогава трябва да ми дадете джентълменската си дума, че ще напуснете града, ще напуснете тази страна и ще изоставите завинаги така наречената „мистерия“ около смъртта на съпругата ми. Съгласен ли сте?

— Ще ми кажете ли в какво се състои загадката, която сте ми подготвили?

— Не — отвърна Адамс с равен глас. — Ако наистина сте такова чудо на наблюдателността и дедукцията, както ви описват във вашите… литературни творби, тогава ще можете сам да разберете каква е загадката и да я разрешите до утре следобед. А ако не сте , ако не можете да го направите, тогава ще трябва да се сбогувате и да ме оставите на мира.

Холмс повдигна бастуна си и потупа с него дясното си рамо. Накрая отговори:

— Не мога да се върна в Лондон, докато не приключа другата си задача, но съм съгласен да напусна Вашингтон и да изоставя разследването на смъртта на съпругата ви.

Адамс отново кимна напрегнато.

— Откривате каква е загадката и я разрешавате до утре, пет часа следобед, или напускате Вашингтон и ме оставяте на мира. Договорихме се.

Двамата мъже помълчаха няколко мига, без да свалят погледите си един от друг, и тогава през зеления плет се появи Хенри Джеймс и ги сепна.

— Пропуснах ли нещо? — попита той.

Хенри Джеймс умираше от любопитство.

След като се върна в ограденото от жив плет място пред паметника на Клоувър, той веднага разбра, че нещо се бе случило между Шерлок Холмс и Хенри Адамс, но никой от двамата не каза какво е станало… нито призна, че изобщо е имало нещо такова. Ала по време на обратното пътуване Холмс и Адамс бяха ужасно мълчаливи и единственото, което Адамс каза, беше: „Довиждане засега, приятели“, когато кабриолетът спря пред пансиона на госпожа Стивънс, за да остави там Холмс и Джеймс.