Най-накрая каза:
— Благодаря ви отново за коментарите върху моята „Принцеса Касамасима“. Поласкан съм, че някой като вас, с око за детайлите, одобрява проучването ми.
Холмс се усмихна.
— Спомняте ли си местоположението на хотел „Гленъм“, където снощи вечеряхме с господин Клемънс?
— Разбира се — отвърна Джеймс. — На Бродуей 995.
— Добре, господин Джеймс — рече Холмс. — На десет пресечки от този хотел се намират над трийсетина бирхалета, профсъюзни зали, аудитории и дори църкви, в които анархистите се срещат всяка седмица. Защото вашите американски анархисти са предимно социалисти, а вашите американски социалисти са предимно германци… сравнително скоро пристигнали германски имигранти, ако трябва да бъда по-точен.
— Никога нямаше да се досетя за това, сър — каза Хенри Джеймс. — По-голямата част от работниците в моята „Принцеса Касамасима“ бяха германци, разбира се, но причина за това бе преобладаващото мнение… стереотип, така да се каже, в Англия.
— Немските квартали в Долен Ийст Сайд в Ню Йорк са връзката с деветдесет и осем процента от анархистките настроения и дейности в Америка — продължи Холмс, сякаш Джеймс не беше казал нищо. — Открих, че са съсредоточени предимно в Десети, Единайсети и Седемнайсети градски район. Германците наричат тази част от Ню Йорк Kleindeutschland — „Малка Германия“, макар да съм сигурен, че нямаше нужда да ви го превеждам. Този район граничи с Четиринайсета улица на север, с Трето Авеню и Бауъри на запад, с Дивижън Стрийт на юг и с Ийст Ривър на изток. Той е бил Kleindeutschland още от Гражданската война.
— Но вие, сър, едва ли твърдите, че всички германски имигранти в Ню Йорк са анархисти.
Холмс продължаваше да се усмихва.
— Разбира се, че не — отвърна тихо той. — Но твърдя, че изненадващо голям брой от вашите германски имигранти са донесли със себе си социализма от Европа, а в сърцевината на най-фанатичния социализъм тлеят въгленчетата на днешния анархизъм и терор.
— Трудно мога да повярвам на това — рече Джеймс.
— Между хиляда осемстотин шейсет и първа и хиляда осемстотин и седемдесета година — продължи Холмс, — някъде около 0,3 процента от вашите имигранти са от Австрия и Унгария, по-малко от осем хиляди души. Между хиляда осемстотин осемдесет и първа и хиляда осемстотин и деветдесета над 6,7 процента от вашите имигранти са германци или австрийци, почти седем процента от общия имигрантски поток. Близо осемдесет и две хиляди души, повечето от които са предпочели да живеят в най-населените части на Ню Йорк или Бруклин, а не да се придвижат на запад. И процентът им нараства драматично. Демографите, които работят в департамента на брат ми Майкрофт в Уайтхол, предричат — и то, чувствам, с голяма увереност — че до хиляда и деветстотната година цели шейсет процента от цялото ви имигрантско население ще бъдат германци, почти шестстотин хиляди германски мъже, жени и деца, а до хиляда деветстотин и десета германците от нисшата класа ще достигнат почти двайсет и пет процента от всички имигранти, наброявайки повече от два милиона души.
— Но сред тях със сигурност има германски имигранти, които са усърдни работници, богобоязливи… имам предвид, че споменахте само няколко бирхалета… — заекна Джеймс.
— Само сега, през хиляда осемстотин деветдесет и трета, съществуват повече от двеста германски бирхалета, които са свързани с анархисткото движение в Ню Йорк — каза Холмс. — Много от тях са от типа, който те наричат Lokalfrage — сигурни места — където могат да говорят свободно или да провеждат социалистически сбирки, на които открито да обсъждат анархистките си планове.
Холмс се наведе напред, отпускайки тежестта си върху бастуна.
— И да, вашите германски имигранти са много трудолюбиви, господин Джеймс — мога да го потвърдя, защото работих заедно с тях при най-нечовешки условия във фабриките в Ню Йорк. Но мнозинството от тях отказват да учат английски език. А образованите сред тях — а грамотността е на много високо ниво сред германската общност, както несъмнено знаете — са прочели и приели идеите на техните европейски комунистическо-анархистки философи, като Бакунин, и напоследък са се прехвърлили към още по-крайни комунистическо-анархистки лидери като Пьотр Кропоткин, Ерико Малатеста и Елизе Реклю. Вашите германски емигранти са донесли със себе си не само способността да работят усърдно шест дълги дни в седмицата, но и омразата си към висшите класи и интереса си към анархията, и… у малцинството от тях, което все пак е твърде голямо като брой… готовността да прибегнат към бомбите, въстанията и политическите убийства на радикалната анархия.
Читать дальше