Дан Симънс - Петата купа

Клемънс и Хауълс се смееха на избухването на Холмс; против волята си се подсмихна и Джеймс.

— Какво пък — каза Клемънс, докато Холмс седеше мълчаливо, облегнат на бастуна си, — аз мога само да си мечтая за запазена марка като вашата шапка, палтото с висока яка и лупата, господин Холмс. Бог ми е свидетел, че обичам да бъда известен и да ме разпознават по улиците. Да ми простят Провидението и презвитерианците, но аз живея заради известността и моето собствено незначително късче слава. Аз вярвам, че животът е достатъчно кратък и без да го изживееш незабелязано от мнозинството. Ако не бяхте станали известен със своята шапка, господин Холмс, може би аз щях да нося такава. Толкова ми харесва да се отличавам в тълпата.

— Сложи си такава шапка в някой германски или американски град — рече Хауълс, — и ще се отличаваш в някоя лудница.

Джеймс отново се подсмихна.

— Носете бяло — каза Шерлок Холмс.

— Моля? — рече Клемънс, докато подготвяше следващата си пура.

— Облечете бял костюм… но с обикновени черни обувки — каза Холмс.

— От време на време лете нося бели костюми — каза Клемънс, дръпвайки от пурата си, за да я разгори. — Прекрасен, удобен бял ленен костюм. И, да, с обикновените ми черни обувки, което е смъртен грях и неописуем faux pas в Нюпорт и в няколко клуба, в които са ме канили. Но, уви, когато температурите скочат и настъпи сезонът на белите костюми, аз съм просто един сред многото.

— Носете ги през зимата — каза Холмс. — Носете ги целогодишно.

— Целогодишно? — повтори Клемънс и погледна към Хауълс, който само се усмихна и сви рамене. — Ако го направя, наистина ще ме вкарат в лудница.

— С вашата известност… слава всъщност — рече Холмс, — и с косата ви като бяла грива, това ще бъде прието като атрактивна ексцентричност, прищявка на велик и забавен човек. Ще се отличавате във всяка тълпа поне от септември до май. Белият костюм ще се превърне във ваша запазена марка в обществото. Вижте, идва Марк Твен!

Клемънс се засмя заедно с останалите, но погледът му проблесна пресметливо.

Хенри Джеймс, който си беше позволил да се потопи във всеобщото настроение — което му се случваше твърде рядко — каза:

— Господин Клемънс, ако някой ви попита защо през цялата зима носите бял ленен костюм, кажете му, че чистотата е от първостепенно значение за вас и че сте осъзнали, че мъжете носят черни костюми просто за да прикриват мръсотията и саждите. Колко седмици или месеци — години дори — минават между отделните почиствания на тези тъмни костюми? Не, сър… вие отказвате да бъдете част от тази подозрително тъмна тълпа. Чистотата е най-близко до светостта, можете да кажете, а Марк Твен е най-близко до белия си ленен костюм.

Този път Клемънс се разсмя с цяло гърло заедно с останалите.

Хауълс остана заедно с Клемънс в Хартфорд, и хумористът направи следобеден кръг от посещения и вечеря със стари приятели от Кънектикът, които може би имаха пари за инвестиране или заем. Джеймс и Холмс хванаха следобедния влак за Ню Йорк, откъдето щяха да се качат на вечерния влак за Вашингтон.

— Хенри Адамс ще си бъде вкъщи само след няколко дни — каза Джеймс, след като направиха прекачването в Ню Йорк. — Любопитен съм как ще се представите пред него… като безстрашния норвежки изследовател Ян Сигерсон или като лондонския детектив-консултант Шерлок Холмс. Разбира се, вие двамата с Джон Хей разполагате с три или четири дни, за да изберете най-добрата линия на поведение.

Холмс четеше малък пътеводител на Чикаго, който си беше купил в павилион на Гранд Сентръл, но сега погледна към Джеймс, който седеше срещу него.

— Боя се, че двамата с Хей няма да имаме повече време, за да обсъдим тези неща. Господин Адамс се връща днес — почти сигурно преди ние двамата да се върнем в дома на господин Хей.

Джеймс примигна.

— Но Джон Хей каза… прислугата каза… всички казаха… — Той възвърна самообладанието си и се облегна на бастуна си. — Сигурен ли сте в това, господин Холмс?

— Напълно, господин Джеймс.

— Значи ще бъдете представен на Адамс като Шерлок Холмс или като господин Сигерсон? — попита Джеймс.

— С малко повече късмет утре сутринта ще сме се преместили в онези намиращи се наблизо стаи под наем, за които ви спомена господин Хей. Сигурен ли сте, че са задоволителни?

— Бяха през осемдесет и трета, когато за последно идвах тук и Клоувър Адамс уреди да отседна там — отвърна Джеймс. — Светли, чисти стаи — а Хей каза, че всеки от нас ще има отделна стая.