Дан Симънс - Петата купа

Клемънс отпусна ръка върху коляното на приятеля си.

— Търпение, Хауълс. Търпение. — Той отдръпна ръката си и сплете пръсти върху корема си, залюлявайки стола. След това извади пурата от устата си и тръсна пепелта върху дървения под на балкона. — Братът на нашия приятел Хенри Джеймс, Уилям, ми обясни, че тези две части на всеки един от нас, аз-ът, какъвто ни е известен, и аз-ът, като субект на познание, са в непрекъснато взаимодействие, като понякога дори се съревновават помежду си.

— Как е възможно това? — попита Холмс. — Най-съкровеното „аз“ на човек, неговата душа, така да се каже, не може да бъде разделена на основание съперничество.

— А дали не може? — рече Клемънс. — Не сме ли ние, в най-дълбоката си същност, разделени в отношението към себе си? „Аз-образът“ пита: „Не съм ли добър човек?“, и се надява да е така, дори когато нашето „лично аз“ извършва егоистични и безразсъдни действия, с които наранява съпругите ни, децата ни, най-близките ни приятели. Не сте ли срещали, господин Холмс, бунтовници, които извършват най-ужасни неща — дори убиват — и въпреки това твърдят, че са добри хора, благородни хора, а техните гнусни престъпления са просто временни отклонения, извършени, така да се каже, против волята им?

— Срещал съм — отвърна след известно време Холмс. — Но не мога да разбера каква е връзката с въпроса дали съм истински човек, или литературен образ, който съществува само в ограниченото пространство на нечие писателско въображение.

Клемънс кимна и тръсна пепел на пода.

— Нашата малка лодка е претоварена, господин Холмс, но ние вярваме, че лека-полека ще стигне до брега. Нашето „лично аз“ е в действие; нашите „аз-образи“ преценяват действията ни, докато ние се убеждаваме, че въпреки всичко сме добри люде. И тъй като „аз-образът“ се превръща в „емпирично аз“, както го нарича брат ви — онази наша страна, която хората виждат и познават — значи то става известно на света. — Той издиша малък облак дим и измъкна сгънат лист хартия от джоба на жилетката си.

Всички мълчаха, докато Клемънс разгъваше листа хартия и го поднесе пред очите си, за да го прочете.

— Както пише вашият брат, господин Джеймс, „често съм изправен пред необходимостта да възприема някое от емпиричните си «аз» и да пренебрегна останалите. Ако беше възможно, нямаше да се откажа да съм едновременно красив и дебел, и добре облечен, и велик атлет, и да печеля по милион годишно, да бъда остроумен, бонвиван и покорител на дамските сърца, а същевременно да съм философ, филантроп, държавник, воин и изследовател на Африка, както и моден поет и светец. Но това е абсолютно невъзможно. Делата на милионера са несъвместими с идеалите на светеца; филантропът и бонвиванът са несъвместими понятия; душата на философа не може да живее в една телесна обвивка с душата на женкаря. Погледнато отстрани, толкова различни характери като че ли могат да се съчетаят в един човек. Но е достатъчно да се развие един от тях, за да заглуши веднага останалите. Човек трябва внимателно да проучи всички страни на своята личност, за да потърси спасение в развиването на най-дълбоката, най-силна страна на своя «аз». Всички останали страни на нашето «аз» са призрачни, само една от тях има реално основание в нашия характер и развитието ѝ е сигурно. Неуспехите в развитието ѝ са истински неуспехи, които пораждат срам, а успехът е истински успех, който ни носи истинска радост“.

Настъпи продължително мълчание — типично за групите, на които току-що са им прочели дълъг пасаж от книга — и накрая Хауълс заяви с жален глас:

— Сам, как, за бога , се случи точно сега да имаш тая страница подръка?

Клемънс се ухили и погледна към Хенри Джеймс.

— Преди десетина минути, в библиотеката, я откъснах от книгата „Принципи на психологията“ на брата на този човек.

— Срамота — каза Хауълс.

— По-добре да се счупи ръката на човек, отколкото да се разкъса книга — промърмори Джеймс.

— О, книгата е здрава — заяви Клемънс. — Но се признавам за виновен, че откъснах страница от красивата книга на Уилям. Страница… ъъъ… — Той огледа листа от двете страни. — Страници триста и девета и триста и десета.

— Непростимо — обяви Хауълс.

— Ще направя всичко възможно, за да я поправя — каза Клемънс. — Нали знаете, че самият аз съм в бизнеса с подвързване на книги. — Той се обърна към Шерлок Холмс. — Този пасаж не ви ли убеди, че дори да се смятате за литературен герой, неуспехите и победите ви си остават ваши?