Дан Симънс - Петата купа

— Възможно е — отвърна Холмс. — Но по-вероятно жената, приела името Ребека Лорн, е била оставена отвън на пост, за да вдигне шум, ако Хенри Адамс се върне по-рано… както и се е случило.

Джеймс примигна. Досега не беше чувал тази част от догадките на Холмс и тя прозвуча с мрачна правдоподобност.

— Да вдигне шум… — промърмори Клемънс, който очевидно не беше доловил скрития намек.

— За да не бъде хванат мъжът, когото тя е наричала братовчеда Клифтън, че прави нещо в стаята на Клоувър — поясни Холмс.

— Но Адамс е отишъл веднага горе — каза Хауълс, чието лице беше побледняло от ужас. — И е намерил само тялото на Клоувър на пода.

— Макар старата къща на Адамсови да е много по-малка от сегашния му дом, тя също е имала задна стълба за прислугата — заяви Холмс. — Проверих го.

Сам Клемънс издиша синкав дим.

— Значи е могъл тихичко да се спусне по задните стъпала, докато горкият Адамс се е качвал по главното стълбище — произнесе с дрезгав глас той. — И да се измъкне през задния вход, естествено. — Клемънс се обърна към Холмс. — Известна ли ви е истинската самоличност на този „братовчед Клифтън“?

— Да — каза тихо Холмс, без капчица триумф или превъзходство в гласа. — Във Вашингтон или Бостън изобщо не е бил регистриран никакъв Клифтън Ричарде, с изключение на шестте месеца преди смъртта на Клоувър, когато този „Клифтън“ е работел в отдела по фотографски материали на Държавния департамент. Точно той е осигурил новия проявител — с цианкалий — на Клоувър Адамс. Напуснал е — и е изчезнал напълно — през януари осемдесет и шеста, само няколко седмици след смъртта на госпожа Адамс. Истинската му самоличност — потвърдена с абсолютна увереност от мен едва вчера — е на Лукан Адлер, международен анархист и смъртоносен убиец.

— Мили боже! — извика Клемънс, захвърляйки с трясък билярдната щека върху облечената със зелено сукно маса. — Двамата с Ливи сме дали подслон на убиец и убийца. Можели сме да бъдем отровени на собствената ни маса. Промушени с нож през нощта. Задушени до смърт в собствените ни легла!

Холмс леко се усмихна.

— Може би, но едва ли. Те не са се интересували толкова от вас, колкото от Клоувър Адамс. Месеци наред са затваряли кръга си около нея.

— Но защо? — попита Клемънс. — Клоувър засегна някои от членовете на едно вашингтонско учреждение, но определено никой не я мразеше дотолкова, че да иска да я убие .

— Точно това се опитвам да разкрия — рече Холмс. — На този етап се притеснявам, че бившата актриса и авантюристка Ирен Адлер и нейният син Лукан Адлер са организирали убийството на госпожа Адамс единствено за да ме накарат да дойда в Щатите.

Останалите трима мъже просто се втренчиха безмълвно в детектива. Най-накрая Джеймс каза:

— Да ви докарат в Америка през декември осемдесет и пета или през зимата на осемдесет и шеста?

— Не — отвърна Холмс. — Да ме накарат да дойда, след като Нед Хупър ми представи уликата във вида на картичките. Да ме накарат да дойда тук сега .

Всички се умълчаха за миг. След това Клемънс взе щеката на Хауълс, облегна я на стената заедно със своята и каза:

— Господа, елате с мен, ако обичате.

Джеймс беше предположил, че Клемънс ще ги разведе из къщата — каретата и кочияшът все още ги чакаха отвън — но вместо това домакинът им ги поведе към покрития балкон на втория етаж. Той беше доста обширен, с прекрасен изглед и седем люлеещи се стола, които ги очакваха в сянката.

— Моля, седнете, господа — каза Клемънс. — Можете да си изберете който и да е стол, с изключение на този. — Той отпусна ръцете си върху облегалката на един жълтеникавокафяв стол с доста протъркани възглавнички. — Бог да благослови Джон и Алис Дей заради това, че са запазили всичко на мястото му.

След като всички насядаха, Хауълс и Джеймс запалиха цигари. Холмс започна да чисти лулата си. Клемънс намери още една пура в джоба си, отхапа края ѝ, изплю го през парапета и я запали с доволно сумтене. Джеймс беше пушил пури, но не претендираше да е познавач на многобройните им марки. По пушека можеше да разбере единствено, че пурата на Клемънс е от евтините.

Клемънс улови погледа му.

— Преди пушех цигари като вас, господин Джеймс. Но Оливия ми каза, че това е противен навик и определено не влияе добре на здравето ми. Затова, на принципа, че единственият начин да се откажеш от един лош навик е като го замениш с друг, още по-лош, аз започнах да пуша пури.

Хауълс се изсмя, макар че сигурно беше чувал тези думи много пъти.