Дан Симънс - Петата купа

— Бога ми, не! — отвърна Клемънс. — Доколкото си спомням, двамата просто се появиха една неделя, за да поднесат почитанията си. Една неделя в средата на месеца, ако не се лъжа.

— Четиринайсети февруари — каза Холмс, който гледаше толкова напрегнато със сивите си очи, че сигурно щеше да уплаши Клемънс, ако писателят-хуморист не се бе загледал в нищото, опитвайки се да си спомни Ребека Лорн и нейното посещение.

— Точно така — каза Клемънс. — Но не трябва да забравяте, детективе, че това е било преди повече от седем години. Госпожица Лорн и нейният братовчед Клифтън минаха да поднесат почитанията си, защото те, или поне Ребека Лорн, са били наясно, че съм познавал Клоувър Адамс от години, а останаха да прекарат нощта тук, защото същия следобед се развихри ужасна снежна буря. Спомням си, че Ливи настоя да останат с нас, вместо да се опитат да стигнат до гарата. Мисля, че тогава се бяха запътили за Бостън… не на гости, доколкото си спомням, а защото се канеха да се преместят там от Вашингтон.

Клемънс се облегна на щеката си, натърка върха ѝ със синия тебешир и погледна Холмс също толкова напрегнато.

— Какъв е този интерес към госпожица Лорн, господин Холмс? Да не би тя да е… заподозряна… в това ваше разследване?

— Тя е неизвестен фактор, господин Клемънс — каза Холмс, без да потрепне под пронизващия поглед на писателя. — Госпожа Адамс… Клоувър… е познавала Ребека Лорн само от година и въпреки това през седмиците и месеците преди предполагаемото самоубийство на госпожа Адамс двете като че ли са били най-близки приятелки.

— Предполагаемо самоубийство? — излая Клемънс. — Как е възможно да не е самоубийство, господин Холмс? Самият Хенри Адамс намери тялото ѝ, все още топло след изпития цианкалий във фотографския ѝ проявител.

— А госпожица Ребека Лорн е чакала пред къщата — каза Холмс. — Възможно е госпожица Лорн да е последният човек, видял Клоувър Адамс жива.

— Погрешно са ви информирали, господин Холмс — излая Клемънс и лицето му под белите мустаци потъмня. — Знам от самия Хенри Адамс, че той е намерил госпожица Лорн да чака пред къщата им на Ейч Стрийт 607, защото тя отивала на посещение у Клоувър, но се наложило да изчака, защото никой не отговорил на позвъняването.

Холмс кимна.

— Научили сте от самия Хенри Адамс, че жената, която се е наричала Ребека Лорн, е казала, че се наложило да изчака отвън, защото никой не отговорил на позвъняването. Но въпреки това съществува възможността госпожица Лорн да е била при Клоувър Адамс през няколкото минути, в които Хенри Адамс е отсъствал, и по-скоро да е излизала от къщата на Ейч Стрийт 607, отколкото да е чакала отвън.

— Абсурдно! — извика Клемънс.

— Възможно — каза Холмс.

— И какво имахте предвид, когато казахте „жената, която се е наричала Ребека Лорн“, сър? Коя друга би могла да бъде?

— Действително — рече Холмс.

Джеймс наблюдаваше размяната на реплики с огромен интерес и сега очакваше Холмс да разкрие теорията си, че Лорн е жената, която той бе познавал като Ирен Адлер.

Вместо това детективът попита хумориста:

— По време на кратката визита на госпожица Лорн тук, в Хартфорд, или при по-ранните ви срещи във Вашингтон, тя оставяла ли е у вас впечатлението, че е запозната с театралния живот?

— Театралния живот — повтори Клемънс, запалвайки нова пура. — Не знам какво искате… почакайте. Почакайте. Сега, като го споменахте, си спомних, че след посещението им казах на Ливи: „Тази жена е играла на сцена“. Да, бога ми, сега си спомних!

— Тя споменавала ли го е? — попита Холмс.

— Не, не, изобщо — засмя се Клемънс. — Но веднъж, когато братовчед ѝ Клифтън зае погрешния стол на вечеря — до нея, а не както постъпват двойките или гостите на масата на домакина — тя каза: „Пълно фиаско“. Друг път, когато една вечер играехме билярд — госпожица Лорн, или която там е тя, играеше дяволски добре — тя се обърна към братовчед си, който се канеше да удря, и му пожела успех с „Разбий!“ 28 28 В оригинала: Break a leg, букв. „Счупи крак!“. Сега идиомът е широко разпространен, но наистина е тръгнал от театралните среди. — Б.пр. . Доколкото съм запознат, тези фрази са малко познати извън театралните среди.

— Наистина ли смятате, че Ребека Лорн може да е била на горния етаж заедно с Клоувър Адамс, когато тя… когато е била изпита отровата? — попита Уилям Дийн Хауълс, без да пуска билярдната щека. Той бе мълчал толкова дълго, че сега всички обърнаха главите си към него.