Дан Симънс - Петата купа

Хенри Джеймс оглеждаше билярдната зала на американския писател и си водеше бележки наум. Стените на помещението, което се намираше на върха на най-високата кула, издигаща се над къщата, бяха боядисани в яркочервено, което граничеше с розовото. По-голямата му част бе заета от билярдна маса с размери пет на десет фута, и Джеймс си отбеляза, че тя е от най-новия, последен модел с шест дупки и външни джобове от златист плат, украсена с пискюли на всеки ъгъл и на средата на всяка дълга страна. Билярдните джобове приличаха на коледни чорапчета и създаваха празнично усещане в стаята, а скосеният покрив я правеше да изглежда като онова, което всъщност си беше — игрална зала в таванска стая.

Подът беше изцяло покрит с персийски килим, който вкарваше нови (и по-ярки) червени петна в заплетения дизайн. Тухлената камина в дъното на залата лежеше успоредно на центъра на масата и Джеймс можеше да си представи колко уютна беше тази малка стая с висок таван през зимата или в някоя студена и бурна лятна нощ. До камината се намираше грубо изработен шкаф с открити рафтове, с височина около пет фута. В него все още имаше няколко книги и купчини списания.

На няколко фута зад далечния край на билярдната маса имаше малко писалище с маслена лампа, но осветлението нощем всъщност се осигуряваше от четири големи газени лампи, които висяха ниско над масата, поставени в месингов полилей с четири пръчки. Зад билярдната маса и писалището се виждаше врата, през която се излизаше на един от балконите; слънчевата светлина нахлуваше през ветрилообразния прозорец над вратата и през високите, тесни прозорци от двете ѝ страни, създавайки малки светли правоъгълници върху пода.

На стената, която се падаше от лявата му страна, нямаше врата, но високите ѝ прозорци имаха цветни стъкла, изрисувани с кръстосани билярдни щеки, димяща пура между тях и пенеща се халба бира над центъра на кръстосаните щеки.

— Фамилният ми герб — каза Клемънс, който вече беше запалил нова пура и крачеше напред-назад между камината и билярдната маса, стиснал щека в ръката си. — Фамилният герб на Шекспир е включвал само някаква хилава писалка на синапен фон, както го определя Бен Джонсън. Мисля, че моят е по-добър.

Джеймс забеляза, че темата с кръстосаните щеки се повтаря и върху боядисания таван. В отдалечения ляв ъгъл, пред нисък квадратен прозорец, върху малка маса беше поставена пишеща машина, върху която като че ли имаше няколко линотипни реда. Холмс вече бе при нея.

— Мога ли да сложа машината на онази маса и да я изпробвам? — попита детективът.

Клемънс го удостои с кратък поглед.

— Разбира се. — Той извади пурата от устата си и се вторачи в Хауълс и Джеймс. — И така, господин Джеймс, ще се присъедините ли към мен за една бърза игра на билярд, за да определим кой ще е световният англо-американски литературен шампион по билярд?

— Уви — отклони поканата му Джеймс, — аз не мога да играя. Никога не съм играл. Никога не бих си позволил риска да повредя това идеално зелено сукнено поле с опита си да се науча да играя.

— Отказвате? — каза Клемънс с очевидно разочарование. — Сигурен ли сте, сър? Билярдът е най-забавната и добра игра във всичките си варианти, а когато играя зле и си изпускам нервите, това със сигурност също ще ви развесели. Освен ако, разбира се, не сте от типа методистки проповедници, които намират клетвите, епитетите, богохулствата и изобретателните сквернословия за осъдителни.

Джеймс вдигна ръката си, с дланта навън, и подкрепи отказа си, отстъпвайки назад. Забеляза, че обзавеждането в стаята изобщо не си подхожда: имаше още няколко малки маси, плетени столове, люлеещи се столове и още два, които му приличаха на кръчмарски столове от Дивия запад. Той си избра едно от малкото тапицирани кресла и седна в него.

— Много добре. — Клемънс изпусна облак дим. — Хауълс, стари неприятелю, скъпи приятелю, точна ръка, оставаме само двамата с теб… отново.

Хауълс заобиколи масата, за да си избере щека от опрените на стената край камината.

— Моля, забележете — каза Шерлок Холмс, — че празните бели картички, които слагам в машината, са идентични по размер, структура и съдържание на памук с онези, които Хенри Адамс, семейство Хей и Кларънс Кинг са получавали всеки декември на годишнината от смъртта на Клоувър Адамс. Нед Хупър също е получавал такава всяка година, преди ненавременната му смърт миналия декември.

— Откъде знаете, че имат същото съдържание на памук и всичко останало? — попита Клемънс.