Дан Симънс - Петата купа

Холмс вдигна поглед от четирите тефтера, изпълнени със стотици почерци.

— Може би, ако е възможно…

— Да, да — прекъсна го Клемънс. — Тези четири книги за гости покриват цялата осемдесет и пета, включително времето до юни деветдесет и първа, когато всички отплавахме за Европа. В тях са вписани имената на всичките ни гости, които са преспивали у нас. Вземете ги със себе си, но искам Хей да ми ги върне в добро състояние. Защото, разбирате ли, аз съм убеден, че някой ден биографите ми ще имат нужда да се позоват на тия книги, след като приключат с непосредствената си задача да изчистят репутацията ми.

— Благодаря ви — промърмори Холмс, — но няма да е необходимо да ги взимам със себе си. Достатъчно е само да запаметя страниците от месец декември осемдесет и пета и всичките от осемдесет и шеста. — Холмс започна да прелиства страниците, изпълнени с имена и коментари, прокарвайки пръст по редовете.

— Можете да запаметите стотици имена и коментари само от едно изчитане? — попита Клемънс. Джеймс долови в тона му съмнение.

Пръстът на Холмс застина и той погледна към останалите.

— За зла участ, паметта ми работи така още от малък. Видя ли веднъж нещо, мога да си го спомня по всяко време. Това е повече проклятие, отколкото дарба.

— Трябва да е изключително полезно при вашата работа — рече Хауълс.

— Доста, понякога — отвърна Холмс. — Но ми бяха нужни години, за да се науча умишлено да забравям неща, които няма да са ми от полза.

— Напомнете ми никога да не играя покер с вас, господин Холмс — каза Сам Клемънс.

Но Холмс отново беше погълнат от книгата за гости и пръстът му бързо се плъзгаше по страниците.

Клемънс сви рамене и даде знак на Хауълс, който се наведе напред, прицели се в бялата топка и я изстреля към триъгълника от скупчени сфери. Топките се пръснаха на всички страни. Една влезе в джоба. Хауълс продължи — вкара втора, после трета, преди да пропусне при четвъртия опит.

— Предполагам, че играем осма топка — рече той.

— Аха! — възкликна Клемънс, тръсвайки пепел в пепелника. — Предположенията са опасно нещо, Хауълс! Всъщност играем стрейт — първият с петнайсет точки печели.

— Какво можете да ми кажете за играта на билярд въз основа на онова, което видях досега? — попита Хенри Джеймс, докато Клемънс се приготвяше за следващия си удар.

— Ами — рече Клемънс, — като наблюдавате едновременно Хауълс и мен, можете да видите, че ако топката ви се плъзне в непосредствена близост до топката, в която се целите, и резултатът застрашително виси на кантар, трябва да повдигнете единия си крак; после едното рамо; после да извиете тялото си в хармония с движещата се топка; и в момента, когато топката изглежда на ръба на сблъсъка, изстрелвате яростно двете си ръце нагоре. Щеката ви вероятно ще счупи някой полилей и ще се подпали от плисналата струя газ, както много пъти ми е демонстрирал Хауълс точно в тази стая, но това няма никакво значение; направили сте всичко възможно, за да повлияете на крайния резултат.

Играта продължи, Клемънс очевидно печелеше, когато Холмс неочаквано завърши с преглеждането на дебелата книга за гости, затвори я рязко и каза:

— Ребека Лорн и братовчед ѝ са ви гостували през февруари, осемдесет и шеста?

— Лорн? Лорн? — каза Клемънс и рязко извърна главата си, покрита с гъста грива от бяла коса. — О, да, спомням си тази жена и свенливия ѝ братовчед… как му беше името? Карлтън? Не… Клифтън. „Клиф“ с едно „ф“, както го наричаше госпожица Лорн. Нямаше да мога да ви кажа, че е било през февруари осемдесет и шеста, не толкова скоро след самоубийството на Клоувър Адамс.

— Откъде ги познавахте? — попита Холмс.

— О, срещнах госпожица Лорн предишното лято… не, беше ранна есен, точно след като Конгресът бе заседавал… отседнах за няколко дни у Хей и Адамс, защото лобирах пред конгресния комитет за авторските си права. Доколкото си спомням, тя прекарваше доста време с госпожа Адамс… с Клоувър. Хенри Адамс не беше на себе си от притеснение заради нещастието на Клоувър… затова се преместих у семейство Хей… и по всичко личеше, че Ребека Лорн е единствената приятелка, която редовно я посещаваше в онези мрачни времена.

— Но как така тя и братовчед ѝ Клифтън се оказаха в Хартфорд и прекараха нощта у вас два месеца след смъртта на Клоувър? — попита Холмс. — Да не би самите вие да сте се сприятелили или да сте поддържали кореспонденция с госпожица Лорн и нейния братовчед?