Дан Симънс - Петата купа

— Позволих си свободата да анализирам картичката под микроскоп и с един портативен апарат за химически анализ, който донесох от Вашингтон — отвърна детективът.

Холмс нагласи картичката и напечата няколко думи. След миг всички се събраха около него.

Детективът беше подредил шест от картичките, получени от семейство Хей, и една, която бе взел назаем от Кларънс Кинг, и сега започна да поставя новата картичка под всяка една от старите за сравнение.

— Виждате ли — каза Холмс, — нащърбяването на „а“, лекото повдигане на „т“ над останалите букви, формата и замъгляването в заоблената част на „б“ и запълнените ъгли на „ш“.

Никой не каза нищо. Сега, когато вниманието му бе насочено изцяло към малките несъвършенства, Джеймс можеше да види, че всички картички са били напечатани на тази машина. Освен това забеляза, че всеки малък проблем бе далеч по-отчетлив върху картичката, която Холмс бе напечатал току-що.

Детективът като че ли прочете мислите му.

— Работата с машината е увеличила нащърбванията и проблема с неравността — каза той. — Тъй като оригиналните седем картички, които имаме тук, изглеждат абсолютно еднакво, стигам до заключението, че те са били напечатани по едно и също време, преди поне седем години, когато семейство Хей, Кинг и най-вероятно господин Адамс са получили първите си картички на шести декември хиляда осемстотин осемдесет и шеста.

Клемънс протегна напред свитите си в юмруци ръце, сякаш очакваше да му бъдат сложени белезници.

— Признавам си. Ще се предам доброволно.

Устните на Холмс потрепнаха в нетърпелива сянка от усмивка.

— Господин Клемънс, предполагам, че изобщо не е било трудно някой от гостите ви да се качи в билярдната зала по всяко време на деня и да прекара там няколко минути в печатане на десетина картички?

— Напълно е възможно — каза Клемънс, захапа отново пурата си и закрачи обратно към билярдната маса. — Дори нощем никой, освен мен, не би обърнал внимание на звука от тракането на машината.

Джеймс се прокашля.

— Нямахте ли нужда от пишещата си машина през последните години, които прекарахте в Англия и Европа? — попита той.

— Очевидно не — отвърна Клемънс, докато се навеждаше над масата и нагласяше щеката си за удар. — През последните няколко години в Европа отново се върнах към писането на ръка и — в редките случаи, когато имах нужда от печатна версия на някой от ръкописите ми — наемах стенографка, която освен с уменията си за бързо писане, разполагаше и с пишеща машина.

— Господин Клемънс, мога ли да изискам от вас да ми предадете имената и последните известни адреси на цялата прислуга, която е работила за вас през хиляда осемстотин осемдесет и шеста? — попита Холмс.

— Списъкът трябва да е някъде в къщата — изръмжа Клемънс. Ще го намеря още днес, преди да сме си тръгнали. Сега вече можем ли да продължим играта?

— Разбира се — отвърна Холмс.

Клемънс удари бялата топка, запращайки я в грозда от чакащи топки. Три от тях, които бяха или ударени от топката му, или бяха рикоширали в стените, влязоха в три от джобовете. Клемънс се изправи и натърка с тебешир върха на щеката си, а Хауълс се намръщи и се наведе над масата.

— В билярда това се нарича негърски късмет — обяви Клемънс.

— Пазехте ли книгата за гости от хиляда осемстотин и пета до времето, когато започнахте пътуванията си? — попита Холмс.

— Да — отвърна Клемънс. — Едва ли сме ги взели с нас, а Джон и Алис Дей си имат собствена книга за гости. Онази маса, до която седите, господин Холмс, има чекмедже — да, само повдигнете леко покривката…

Холмс измъкна четири подвързани с кожа тефтера.

— Мога ли… — започна детективът.

Клемънс кимна.

Хауълс удари бялата топка и тя се сблъска с две други топки и се удари в две от стените, преди да влезе в джоба.

— Каква гадост, проклятие — промърмори бившият редактор.

— Ще ги подредя и ще започнем отново — каза му Клемънс. — Не знам защо започнах да предпочитам този тип билярд пред карамбола, заради който изгубих толкова време, енергия и пари през младежките години. Повечето от масите в Англия и Европа дори нямат джобове.

Докато Клемънс вадеше бялата топка и подреждаше останалите в триъгълника в центъра на масата, Холмс каза:

— Господин Клемънс, вие и семейството ви сте имали стотици посетители… всяка година.

— Ами, да… — потвърди Клемънс, провлачвайки последната гласна. — Нямам какво да крия, господин Холмс. Напълно спокойно признавам, че тайно изрязах страниците, върху които мадам Лафарж и Нейната пишеща глутница от девствени кючекчийки бяха написали имената си и бяха оставили коментар за посещението си.