Чарлс Къминг - По-студената война

Целият екип, с изключение на Нина, се бе събрал в околността, но Кел бе позиционирал в магазина само един-единствен агент - шейсет и две годишен мъж, известен като Еймъс. Да задели повече, при положение че Клекнър можеше да влезе в сградата за броени минути и след това да се шмугне в станцията на метрото, му се стори твърде рисковано. Вместо това хората му щяха да се разпръснат по протежение на четирите страни на сградата, за да наблюдават изходите на приземния етаж. Нямаше смисъл да следят Клекнър на всяка стъпка от обиколката из магазина. Нека да се надбягва със сенки, нека да прилага наученото от курсовете по контранаблюдение. Можеше да остане и пет часа вътре, да мине по няколко пъти през всички отдели, но в крайна сметка все някога трябваше да си подаде носа навън.

- Вътре е - каза Каръл.

Клекнър бе влязъл през входа откъм „Ханс Кресънт“, на северния ъгъл на сградата; беше си все така с бейзболната шапка и черното кожено яке. Джез влезе след него, продължавайки да осведомява Кел в реално време за действията на обекта, докато Каръл остана на входа.

- Придвижва се с бърза крачка през мъжкото облекло. Петнайсет метра... - Гласът на Джез беше нисък и продран, с източнолондонски акцент. - Как са изходите ми?

Кел и Елза бяха наредили пред себе си поне по половин дузина мобилни телефони, по които постъпваше информация за местонахождението на всеки член от екипа. Обработвайки есемесите, те съставяха картина на разположението на силите в района - тежко умствено упражнение, изискващо от Кел концентрация, каквато не помнеше да е постигал от години. Чувстваше се особено приповдигнато.

- Всичките са покрити - отвърна той и Джез тръгна нагоре към първия етаж, оставяйки на Еймъс да поеме Клекнър от гастронома.

- Виждам го - каза Еймъс със слаб акцент някъде от Съмърсет. Докато останалите агенти ползваха миниатюрни слушалчици и скрити микрофони, на Еймъс бяха дали допотопна „Нокиа“, по каквато си падат старци и самотни вдовци. Кел се бе надявал, че телефонът ще допринесе за завършеността на образа му. -Гледа черния хайвер. Или нещо такова. На деликатесите. Още е с бейзболната шапка.

Работейки в екип, Джез и Еймъс бяха в състояние да следят неотклонно Клекнър през следващите деветдесет минути, каквито и трикове по контранаблюдение да им прилагаше. Той премина през ароматите и красивите момичета на парфюмерийния отдел и се качи два етажа нагоре, на щандовете за завеси и дамаски, след това се спусна надолу по ескалаторите с египетски мотиви покрай осветения със свещи паметник на Даяна и Доди ал Файед. Всеки път когато американецът се скриеше от погледа му след някой внезапен ляв или десен завой, Харолд използваше камерите за видеонаблюдение на магазина, към които се беше свързал, за да го намери. Това проработи на два пъти -на монитора в контролния център се появи неясен трептящ образ на мъж с тъмно кожено яке и бейзболна шапка, - като и двата пъти Кел успя да определи приблизителното му местоположение и да го съобщи на екипа. В същото време към тях се присъедини Нина след безплодно половинчасово пътуване в Източна посока по линията „Пикадили“, понеже се била припознала в някакъв мъж в съседния вагон, който й заприличал на Клекнър. - Не беше той - рече сега гузно тя.

- Тая шибана бейзболна шапка! И якето много приличаше.

- Няма значение - каза Кел и я насочи към „Мода и козметика“, откъдето да наблюдава изходи 6 и 7, разположени под прав ъгъл в югоизточния край на сградата.

Междувременно Олдрич, Каръл и още трима агенти бяха заели позиции отвън, разперили чадъри над главите си, за да се пазят от внезапно бликналия дъжд.

Малко преди пладне Еймъс докладва на Кел, че Абакус се е насочил към отдела за играчки на третия етаж, преминавайки през голямата книжарница в центъра на втория, където си купил списание за компютри. В момента играел компютърна игра на един телевизор е голям екран в северния край на етажа. Кел се възползва от възможността да замени Джез и Еймъс, изпращайки ги да наблюдават отвън изходите, докато Каръл и Луси поеха следенето на обекта от различни етажи. През цялото време, докато наблюдаваше случващото се на мониторите, четеше есемеси, провеждаше кратки разговори или мъчително очакваше нещо да се случи, Кел усещаше, че дотук операцията му се развива добре, че владее положението, че взема правилните решения и натиска верните лостове. Клекнър все някога щеше да излезе от сградата, да не забележи, че Дани или Каръл и Нина са по петите му, и да заведе МИ6 при водещия си офицер от СВР.