Чарлс Къминг - По-студената война

Всяка подробност от пристигането на Клекнър се предаваше в реално време до Ридан Плейс. Още щом Абакус се качи в таксито си, Кел позвъни на Дани Олдрич в стаята му в „Рембранд“. Харолд бе свързал охранителните камери на хотела с лаптопа на Олдрич, за да държи под око коридора пред стаята на Клекнър, централното фоайе, предния и страничните входове. Ако американецът решеше да излезе на разходка след настаняването си, Олдрич щеше да се присъедини към мобилния екип, натоварен със следенето му. Ако си поръчаше румсървис или легнеше да спи, повечето агенти щяха да са свободни да се приберат рано по домовете си.

Амилия се оказа права - Клекнър смени стаята си. След като се настани в №316 - бе отнело цели четири часа, за да я оборудват за електронно наблюдение, - американецът я огледа набързо, после слезе на рецепцията и поиска по-висока категория. Една агентка, командирована от бюрото в Австралия, беше дегизирана като рецепционистка в „Рембранд“ - със знанието на управителя, разбира се - и реагира невъзмутимо на молбата му, като дори му пусна примамката за „прекрасен изглед към „Найтсбридж“. Абакус начаса получи стая на последния етаж, която също беше подобаващо натъпкана с микрофони и камери.

Кел се запита какви ли бяха мотивите му - дали Клекнър просто искаше по-хубава стая, или се боеше, че неговата се подслушва и наблюдава? Ако беше второто, дали го правеше от обикновена предпазливост или от надигаща се параноя?

- Трябва просто да запазим спокойствие - каза той на Амилия в десет вечерта.

- Това и правим, Том. Това и правим - отвърна тя, след което обяви, че си ляга.

Беше дълга нощ. Клекнър взе душ, поръча сандвич от румсървис, преоблече се с джинси и чиста риза и излезе навън в късната лондонска вечер. Джез, който току-що бе заспал в уличката зад хотела, бе събуден по телефона от Кел, който му нареди да кара в широки кръгове около Абакус, докато Олдрич, Каръл и още двама агенти го последваха пеша към „Кензингтън“.

Оказа се, че Клекнър си бе уредил среща с някаква ливанка в „Еклипс“ на Уолтън Стрийт. Най-младата жена от екипа на име Луси влезе в бара след десетина минути, но усилията й да заснеме компаньонката на Абакус бяха временно затруднени от натрапчивото внимание на двама дубайски бизнесмени.

- Изглежда на около двайсет и пет - докладва тя на Кел направо от бара. От шума наоколо Кел едва различаваше думите й. - Чух го да я нарича „Зена“. Държат се доста интимно. Или са се виждали преди, или я е поръчал изрично за секс.

- Защо нищо не знаем за нея? - попита той Елза, докато изпращаше на Дани есемес и указания да не мърда от Уолтън Стрийт. Отдавна не беше чувал думата „поръчал“ в контекста на междучовешки отношения. - Коя е тази Зена?

Елза вдигна рамене.

- Може да е ползвал новата СИМ карта - предположи тя.

Кел бе разпоредил да махнат една от преградните стени в офиса, за да се образува по-голямо общо пространство, където да седят членовете на екипа. Бяха купили и допълнително канапе за целта. Сега Елза лежеше върху него с поглед, вперен в тавана; изглеждаше уморена и раздразнителна.

- Човек винаги може да използва нов имейл адрес, сайт или айпи, за да се свърже с когото си поиска - каза тя.

- Така е - съгласи се Кел. - Което не отменя необходимостта да засечем тази СИМ карта.

Клекнър прекара още час в „Еклипс“, докато затвориха, след което със Зена си тръгнаха заедно. Луси бе разрешила на дубайските бизнесмени да й платят сметката и бе излязла, придружавана от двамата, половин час по-рано, за да накара Клекнър да си мисли, че е с тях. Още щом се озоваха на улицата обаче, тя набързо ги разкара и си отиде у дома - беше „изгоряла“, което на професионален жаргон означаваше, че бе допуснала Клекнър да види лицето й и не биваше повече да му се мярка, за да не я разпознае.

Междувременно Олдрич бе задигнал едно фалшиво такси от гаража на МИ5 и успя да проследи Клекнър и Зена до нощен клуб в източния край на Кензингтън Хай Стрийт. Луси вече беше извън играта и Кел разбираше, че екипът им се бе свил до петима души. Не можеше да рискува да изпрати друг агент на място, за да наблюдава Абакус и дамата му. Нещо обаче му казваше, че Клекнър ще напие момичето, ще я покани на танц, след което ще й предложи да пийнат по едно последно в стаята му в „Рембранд“. Това си беше нормалният му маниер на действие и на Кел му се струваше малко вероятно Клекнър да си развали свалката, за да тръгне посред нощ да се среща с Минасян.

Така се и оказа. Малко след три сутринта Кел получи есемес от рецепционистката, с който потвърждаваше, че Абакус „се прибра в стаята си с жена (с левантински черти, на около двайсет и пет). И двамата са пияни/любовно настроени“.