Чарлс Къминг - По-студената война

Когато включиха мониторите от видеокамерите в стаята, на единия се виждаше Зена, която бясно търкаше зъбите си с четка в банята, а на другия - Клекнър, гол до кръста, се беше навел над минибара за бутилка шампанско. Покривката на леглото беше доста смачкана - знак, че двамата вече се бяха целували и натискали.

- Върви му на копелето - промърмори със завист Харолд. - Какво не бих дал да съм отново на двайсет и девет...

- Сигурен съм, че много жени мислят като теб - отвърна Кел. - Да вземем Зена. Ако можеше да избира между теб и Клекнър и ако ти също беше отседнал в хотела...

- Няма база за сравнение, нали така? И тя е човек...

Харолд спря звука от банята. Телевизорът в стаята работеше, включен на музикален канал. Кел не познаваше песента.

- Е, да ги оставим на мира, а? - предложи той, като си спомни първата си нощ с Рейчъл в „Лондр“.

- Става - отвърна Харолд и двамата се преместиха в съседната стая.

Зена се измъкна от стаята малко преди седем. Клекнър, който се преструваше на заспал, стана от леглото още щом чу вратата да се затваря зад нея, и погледна часовника си. След като посети тоалетната, той се просна по очи на пода и направи петдесет бързи лицеви опори, серия коремни преси и упражнения за укрепване на бедрените мускули, последните опрян с гръб на стената. Кел бе виждал и преди пълната му програма за разхубавяване, но за Харолд беше интересно да го наблюдава.

- Знаех си аз, че забравих да свърша нещо, когато се събудих тази сутрин - каза той.

- И аз, и аз - отекна Кел, който бе успял да поспи три часа на матрака в кабинета си.

Той стана от стола и се упъти към кухнята, като се потупваше по корема.

В осем Клекнър вече поглъщаше здравословна закуска от мюсли, плодове и кисело мляко в ресторанта на хотела под зоркия поглед на Олдрич от първия етаж. Осем агенти за наблюдение бяха разпръснати из квартала - един с Олдрич, още двама в шоурума на „Рено“ с Джез и трима пеша из „Найтсбридж“. Елза се бе включила към безжичната интернет връзка в стаята на Клекнър, както и към турския му телефон, но все още не бе засякла СИМ картата от „Хийтроу“. В нищо от електронния трафик на Абакус не се съдържаше и намек за плановете му за деня, не се бе свързал дори с Чейтър в Истанбул. Кел усещаше с всяка клетка на тялото си, че американецът ще се опита да се изплъзне от наблюдението.

Малко след девет и петнайсет му докладваха, че Клекнър е излязъл от „Рембранд“ и се движи пеша на изток, право към „Хародс“. Бил с бейзболна шапка и с три ката дрехи един върху друг, като най-отгоре бил навлякъл черно кожено яке, което можело да бъде свалено всеки момент, променяйки из основи външния му вид. Кел, който ръководеше операцията от командния център на Ридан Плейс, нареди на Джез да тръгне към „Хародс“ и да разположи вътре двамата си агенти - един в западния край на магазина и един в гастронома. Други двама бяха изпратени напред, към „Харви Никълс“.

Първият знак, че Клекнър се готви да се отърси от наблюдението, дойде веднага след като при Бийчам Плейс, на по-малко от сто метра от входа на „Хародс“, зави на юг. На Уолтън Стрийт още веднъж сви вдясно, като на практика тръгна в обратната посока, към „Рембранд“. Кел изтегли агентите от „Хародс“ и им нареди да заемат позиции в шоурума на „Рено“, при Джез. Олдрич, който седеше в черното такси с работещ двигател на Търлоу Плейс, засече Абакус на Дрейкът Авеню и успя да го проследи до Пелам Стрийт. Каръл, по шорти, тениска и маратонки, със затъкнати в ушите слушалчици, по които чуваше указанията на Кел от командния център, тичаше на запад по Саут Теръс, успоредно на посоката на движение на Клекнър, и го прихвана, когато стигна до „Саут Кензингтън“.

- Ще вземе метрото - обяви Кел, който никак не се учуди, когато Олдрич докладва, че Клекнър говори по телефона от пешеходната зона на запад от станцията.

- Чуваш ли го? - подвикна той през стаята на Елза.

Елза, която се бе включила на непрекъснато подслушване към блекбърито на Клекнър, поклати глава. Американецът или говореше от новата си СИМ карта, или - най-вероятно - си мърдаше устата пред изгасен апарат, печелейки време, за да огледа обстановката. Повтарящи се лица? Нещо не на място? Райън владееше всичките номера на контранаблюдението, както Джавед Мосин се бе убедил на свой гръб в течение на шест седмици.

- Прилича ми на бавно триста и шейсет - докладва Олдрич, потвърждавайки оценката на Кел, че Клекнър се е спрял на място, за да огледа заобикалящото го пространство. - А сега тръгна към влаковете.