Чарлс Къминг - По-студената война

- Това май е повече по специалността на Дани, а? -Моубри имаше предвид Дани Олдрич, друг ветеран от 2011 г., който щеше да оглави екипа за наблюдение в отсъствието на Джавед Мосин.

- Така е - съгласи се Кел. - В един момент Клекнър ще се опита да изчезне. - Харолд беше застанал до вратата в кабинета му. И двамата бяха запалили цигари, след като разтвориха широко прозорците. - Ще имаме само седем души проследяващ екип, максимум осем. В идеалния случай бих желал да му турна нещичко, или малко прашец, или микрофонче.

- Да, Амилия спомена нещо такова.

Кел вдигна глава.

- Наистина ли?

Харолд го погледна смутено, сякаш бе казал повече, отколкото бе нужно. Кел заподозря, че крие нещо. Спомняше си разговора с Амилия в Истанбул, неприятното усещане, че някаква паралелна операция се извършва без негово знание, че от него се укрива секретна информация.

- Какво искаш да кажеш? - попита той, като смачка цигарата си.

Харолд се обърна и излезе от стаята. Кел го последва по коридора към затвореното помещение, където подготвяше мониторите за наблюдение на „Рембранд“. Лицето на Харолд не се виждаше, когато каза:

- Ами... обичайното, нали знаеш? Най-новите джаджи. Всичко онова, което можем да направим, за да не изпускаме обекта от очите и ушите си.

- И какво можем да направим?

Харолд се беше съвзел, обърна се към него и го озари с характерната си усмивка.

- Работя по въпроса, шефе - каза той. - Работя по въпроса.

Райън Клекнър зае мястото си в самолета за полет ТК 1986 на Търкиш Еърлайнс от истанбулското летище „Кемал Ататюрк“ в 17:30 ч. във вторник, 30 април. На петнайсет реда зад него Джавед Мосин вече се бе настанил до прозореца, прибрал бе пакистанския си паспорт във вътрешния джоб на сакото, надул бе възглавницата зад врата си и се унасяше в сън. Пет часа по-късно, след кратко удължаване на полета поради атмосферните условия, Мосин видя Абакус да показва дипломатическия си паспорт на гишето на трети терминал, изпреварвайки виещата се опашка, която щеше да го забави поне с четирийсет и пет минути. Мосин звънна на следващия от екипа, заел позиция в зоната за получаване на багаж, и му описа облеклото на Клекнър: бели маратонки, сини джинси, бяла риза с копчета на яката, черен пуловер с шпиц деколте; както и ръчния му багаж: твърд куфар от черна пластмаса на колелца, с полуобелен стикер на „Ролинг Стоунс“ върху капака, и кожената чанта за през рамо, с която никога не се разделяше. Абакус не бе чекирал друг багаж и щеше да премине транзит през салона за пристигащи за по-малко от три минути.

Вторият агент - млада жена, известна сред колегите си от екипа като Каръл - засече Абакус, докато преминаваше покрай багажните ленти, и позвъни на Ридан Плейс, когато го видя да си купува СИМ карта от автомата в южния край на салона.

- На коя фирма? - попита Кел, който седеше в най-малката от шестте стаи - онази, която сам си беше избрал за кабинет.

Ходът на Клекнър беше предвидим, но щеше да създаде известни главоболия на Елза и ГУС.

- Трудно е да се каже. Отдалече приличаше на „Лебара“, предплатена.

- Сложи ли я вече на блекбърито?

- Още не.

Каръл последва Абакус през автоматичните врати към митническия салон и срещна погледа на третия агент - Джез, който се беше смесил с шофьорите на минитаксита, струпани при изхода на „Пристигащи“. Джез се беше издокарал с евтин черен костюм и държеше лист с надпис „Керин 0’Конър“, надраскан със зелен маркер. Когато Абакус мина покрай него, той смачка листа и го последва на пет метра разстояние, докато Каръл изтича напред, за да заеме позиция на перона на Хийтроу Експрес, в случай че Клекнър предпочетеше да пътува с влак до центъра на града.

Клекнър обаче взе такси. Джез изпрати есемес с номера му до екипа на МИ6, заел позиция с работещ двигател малко преди кръстовището на Паркуей и М4; после, следвайки го със своята кола, видя как колегите прихванаха Абакус на светофара и от там двете коли го съпроводиха чак до хотела в „Найтсбридж“.

Междувременно Каръл се върна с Хийтроу Експрес до „Падингтън“, откъдето се насочи към един ресторант, недалече от хотела, и зачака по-нататъшни инструкции от Кел. Джез паркира колата в една уличка с преустроени в самостоятелни къщи някогашни конюшни зад „Рембранд“ с надеждата да поспи няколко часа, докато шофьорът на другия автомобил бе изпратен някъде по работа. Джавед Мосин се прибра при жена си, която не бе виждал повече от шест седмици.