Чарлс Къминг - По-студената война

- Значи офисът вече функционира? - попита я той, докато се приближаваше към нея.

- Скоро. - Тя се обърна с лице към него. - Казах си, че можем да наблюдаваме нашия приятел от тук. Екипът пристига в три, за да съставим план за проследяването. Става, нали?

- Ти май си се погрижила за всичко. - Кел беше впечатлен от бързината, с която Амилия бе организирала посрещането на Клекнър.

- Нека да ти покажа програмата му.

Докато каната завираше със свистене, Амилия му подаде документ от три страници, в който се описваха всички подробности по пътуването на Абакус: часове на полетите, хотели, срещи, обеди, вечери. Документът беше съставен през последните 24 часа.

- Брей, много сте бързи! Кой го попълни, Елза ли?

Оказа се, че Клекнър бе телефонирал на Джим Чейтър от Бурса, за да помоли за два-три дни отпуск. Разговорът бил засечен от Челтнам. Чейтър дал съгласието си и Клекнър прекарал остатъка от вечерта в апартамента си в Истанбул, готвейки се за път. Елза наблюдавала през цялото време електронната му поща и движението по кредитните му карти, а от Главното управление по съобщенията следели телефонните му разговори.

- Ще бъде в „Рембранд“? - Кел се опитваше да си спомни къде бе отсядал Клекнър при предишните си посещения в столицата. В леглата на няколко различни момичета - самият той едва ли ги броеше, - но никога преди в хотел. - Защо не ползва някой от апартаментите на посолството? Опитал ли се е да си уреди такъв?

- Да, опитал се е. - Амилия търсеше чаша за чай в бюфета. Намери една и я свали от лавицата, докато мърмореше нещо за „прясно мляко“. В съзнанието на Кел внезапно изплува Рейчъл в кухнята на вилата. Спомни си как се бе навела напред, облегната на бар-плота, и се бе пресегнала за кутията с чай. Беше в деня, когато за пръв път бяха говорили. - В града е пристигнала делегация - каза Амилия. - Всички апартаменти на посолството били заети. Което много облекчава задачата ни.

Кел се питаше дали може да запали цигара, или и в този още ненаселен офис вече важаха наредбите против тютюнопушене в обществени сгради.

- Може да е димна завеса. Може да е решил да отседне другаде и да няма никакво намерение да ползва стаята в „Рембранд“.

Амилия се извърна към него, но не отговори веднага.

- Може би - каза накрая тя. - Но утре сутринта изпращам екип в „Рембранд“ за всеки случай. Ще го води Харолд. Ще подготвят две стаи. Ако нашият Райън се оплаче от първата, ще бъде преместен в другата. Тъй или иначе, ще бъде в обхвата на бръмбарите.

Кел за пореден път се впечатли от бързината, с която Амилия бе организирала всичко.

- „Рембранд“ е на „Найтсбридж“, нали?

- Да - отвърна Амилия, като наливаше гореща вода в чашата си.

- Питам се дали Райън е почитател на „Тайният пилигрим“.

Тя го погледна неразбиращо. Кел отиде при нея в кухнята и си наля чаша студена вода от машината до прозореца.

- „Хародс“ - каза той. - Най-доброто място за маневри по контранаблюдение в Западна Европа. Ако един тип с неговото ниво на тренираност влезе вътре, ще се отърси от екипа ни за пет минути. Толкова много чупки по коридорите, толкова много стаи, скрити една в друга. Цял лабиринт!

- Пустиня от огледала - отвърна кисело Амилия.

Кел забеляза, че бе заета да пресмята наум числеността на живата сила, която щеше да й е нужна за операцията. Как можеше да се организира екип, който да покрива целия „Хародс“, когато - и ако - Клекнър реши да мине оттам? Това би означавало да зачисли поне двайсет агенти на дежурство през всичките пет дни на престоя му в Лондон - искане, което по никакъв начин не можеше да оправдае пред бюрократите от МИ5.

Кел се смили над нея.

- Остави на мен това - каза той. - Със същата вероятност може да иде и в „Харви Никълс“ или да убие няколко часа във „Виктория и Албърт“. - Тя извади торбичката с чая от горещата вода и я хвърли в кошчето за боклук. - Разправи ми за жените.

Амилия го погледна объркано.

- Какво искаш да знаеш за тях, Томас?

- Елза провери ли профила му във Фейсбук? Нямаше ли там една, по която си пада, с която бе спал предишния път, когато имаше път към Лондон? - Той се напрягаше да се сети за името на жената. Беше запомнил физиономията й от снимката, понеже лявата половина на главата й беше почти изцяло обръсната. И двамата си бяха обещали, че при следващото му идване в Лондон непременно ще се видят отново. - Трябва да наблюдаваме апартамента й, както и всички, с които Райън се е свързал, за да ги уведоми за пътуването си. Той има навик да си урежда предварително срещи, вечери, запивки по барове, секс нощи. И сега ли е така?