Чарлс Къминг - По-студената война

- Господи. - Мосин припряно занавлича ризата си. -Искате ли да остана, да хвърлям по едно око?

Кел бе помислил за това, но беше твърде рисковано. Да хвърля по едно око откъде? От върха на някое дърво? От гребна лодка навътре в морето? Не. Мястото на тайника беше умело подбрано. Дори поставянето на малка камера за видеонаблюдение, насочена от разстояние към къщата, би било прекалено рисковано.

- Остави - каза той, като извади цигара и я запали. Бяха стигнали до края на равния плаж. - Трябва просто да се махнем от тук колкото се може по-бързо.

Александър Минасян изплува на седемдесет метра от брега и изпръхтя енергично, за да продуха морската вода от ноздрите си. Виждаше както фасадата на вилата на семейство Ричардс, така и останките от къщата на Троцки, полузакрити зад стена от дървета. В далечината се чуваха детски гласове, плътното боботене на двигател на моторница, плискането на вълните в брега. Обръщайки се назад, към безкрайната шир на Мраморно море и хоризонта с неясните очертания на Истанбул, той си спомни за дългите препирни с Клекнър за разумността от поддържане на тайник точно тук, на Бююкада. Руснакът бе спорил яростно, но американецът се бе оказал колкото упорит, толкова и убедителен.

„Виж какво, Мат ми е приятел, ходя често при него, той прави партита, дава вечери. Мога да се шмугна незабелязано в къщата на Троцки, да оставя каквото съм донесъл, да взема каквото си ми оставил. След което да се върна, преди някой изобщо да се е сетил, че ме няма. Ако пък ме видят там, ще кажа, че съм историк и се интересувам от живота на Лев Бронщайн. Или пък че имам планове да купя къщата и да я преустроя във вила като тази на Мат. Чаткаш ли? Ако се налага да ходя в някой парк в Истанбул или в обществена тоалетна, ще обикалям пет часа из града, ще се оглеждам гузно, накрая ще ме хване шубето и ще се откажа. Или ще ме хванат. А пък не искам да ме хванат, защото държа да ви бъда от помощ, момчета. А не мога да ви бъда от помощ, ако ме тикнат в затвора, нали?“

И така, от СВР се видяха принудени да отстъпят пред исканията на Райън Клекнър. Все пак най-важното бе агентът да се чувства комфортно в работата си, да има усещане за лична безопасност. За Минасян беше облекчение, че все пак има работа с обучен служител на ЦРУ, макар и не особено опитен, чиито придобити умения и техники за контранаблюдение в голяма степен ограничаваха опасността да бъде разкрит.

Кодак беше уравновесен и усърден агент, понякога дори неестествено спокоен. Все пак Минасян си даваше сметка за притесненията на Москва, както и за обстоятелството, че проявите на характер от страна на американеца невинаги минаваха пред по-високопоставените му колеги. Минасян беше убеден например, че при нормални обстоятелства не би се стигнало до ликвидирането на Цецилия Шандор. Този акт беше знак за параноята, обзела Москва по отношение на Кодак, за твърдата им решимост да защитят източника си на всяка цена. Ако се бяха допитали до Минасян относно операцията, той би настоял и Шандор, и Лука Зигич да бъдат оставени на мира.

Минасян се обърна и хвърли поглед към плажа. Беше се отдалечил от брега и някой местен можеше да се възползва, за да чопне чантата или хавлията му. Двама мъже - единият бял, другият мургав, вероятно турчин -си тръгваха от плажа по пряката пътечка. Три малки деца подтичваха подир майка си по пътя за града. Денят беше към края си. Минасян погледна на запад, към залязващото слънце, и реши, че е време да приключи с плуването и да изпълни задачата си. Той се обърна по гръб и загреба с бавни, мощни движения на ръцете към брега, а високо над него самолет безгрижно оставяше дълга бяла диря в синьото небе.

- Какво означава според теб?

- Не е ли очевидно? - отвърна Кел.

Намираше се в звукоизолираната стая, със същите подгизнали от пот дрехи, които бе носил цял ден, и разговаряше с Амилия в Лондон. Беше десет и половина в Турция, осем и половина във „Воксхол“. Погледът на Амилия се бе спрял на последния абзац от документа на Клекнър, който бе получила с криптирана телеграма преди час.

Ликвидиране ЦШ? Защо? Обяснение? ПУ компрометиран? Предлагам ОК вт 30-пт 3 (потвърди есемес).

- Явно се прави връзка с Цецилия Шандор - каза Кел. - „ПУ“ би трябвало да е Пол.

- Разбирам това, Том.

- Тогава кое в казаното от мен те смущава?

Разговорът продължаваше вече близо час и търпението му започваше да се изчерпва. Не беше хапвал нищо от закуска, Рейчъл не му бе отговорила, когато се бе опитал да се свърже с нея от ферибота, а в звукоизолираната стая беше толкова студено, че се бе навлякъл със зимно палто, взето назаем от склада за изгубени вещи на консулството, което на всичко отгоре му беше и тясно. Беше се надявал от острова да отиде направо на летище „Сабиха Гьокчен“ и да вземе късния полет за Лондон, но откритието на тайника като доказателство за измяната на Клекнър - плюс възможното съучастие на Пол - бе объркало сметките му. Освен това бе измъкнал Амилия от важна среща на „Уайтхол“ и я бе докарал под пара на „Воксхол Крос“, за да говори с него.