Чарлс Къминг - По-студената война

Кел трябваше да вземе бързо решение. Дали да върне писмото на мястото му и да рискува то да попадне в ръцете на водещия офицер на Клекнър? Като разузнавателен продукт, не беше нищо особено: Абакус не бе разкрил самоличността на нито един агент на ЦРУ или МИ6 в Турция. Името на новия източник в кметството на Истанбул не му беше известно. Това, че Лангли и Белият дом не можеха да постигнат съгласие относно разумността на една военна интервенция в Сирия, си беше публична тайна, каквато беше и позицията на Даунинг Стрийт по въоръжаването на въстаниците срещу режима на Асад. И никой дори за момент не бе вярвал, че използването на химически оръжия ще премине прага на търпимост на Белия дом.

Очевидният оперативен риск се отнасяше до пратката оръжие, предназначена за Свободната сирийска армия. Посочената дата за предаването й на граничния пункт при Ярабулус бе 2 май. След 3 дни. Ако Клекнър беше агент на СВР, почти сигурно Москва щеше да предаде детайлите за автомобила на Червения кръст, включително регистрационния номер, на своя клиент, което щеше да доведе до ареста и почти сигурната смърт на хората, наети от американците да превозят оръжието. Може би това беше една цена, която нямаше как да не се плати. Ако Кел предупредеше Чейтър сега, това би означавало да разкрие Клекнър като изменник. Все още беше твърде рано да изиграе този коз.

Кел чу стъпките на Мосин по разнебитеното каменно стълбище откъм плажа. Свирна отново, за да го насочи към кухнята. Хвърли един последен поглед върху листа хартия, после отново го смачка на топка, зави го в целофана, пристегна го с ластиците и го пъхна обратно във футболната топка. Като внимаваше да не докосва паяжините, провиснали под дървения плот, той бръкна с ръка зад газовата бутилка и върна топката на мястото й.

- Открихте ли нещо?

Мосин беше застанал на прага. Плувал бе по къси панталони, от крачолите и косата му канеше вода.

— Стой на място! Дяволите да те вземат, не влизай вътре! - почти извика Кел, уплашен, че Мосин ще окапе пода в стаята и ще издаде присъствието им. - Къде беше Абакус вчера? Ходи ли до „Арада“?

-Какво?! - Раздразнен от грубия тон, Мосин бе възвърнал характерната си надменност.

- Казах, бил ли е вчера Абакус в „Арада“?

- Много добре чух какво казахте.

Кел скочи на крака. Вече не виждаше смисъл да крие гнева си.

— Джавед, писна ми от нахалството ти. Отговори ми на въпроса. Това е важно. Времето е от фатално значение. Беше ли Абакус вчера в „Арада“, или не?

Агентът го погледна обидено и каза:

-Да.

После обърса с длани капките засъхваща вода и сол от ръцете си.

— С костюм ли беше? Носеше ли вратовръзка?

Кел видя как колелцата в черепната кутия на Мосин най-после се завъртяха. Шефът се интересува дали Абакус е подал сигнал за пратка в тайника. Шефът иска да знае дали някой няма да дойде да прибере въпросната пратка.

- Да. Мисля, че да.

- А къде отиде вчера? След работа?

- Не знам.

- Не знаеш?! Как така не знаеш?

- Изгубихме го, сър. Вчера беше единият от случаите, когато ни се изплъзна. Мисля, че ви бях казал това.

Кел пристъпи към него, сграбчи го за раменете и го обърна на сто и осемдесет градуса. Ако предишния ден Клекнър се бе отбил в „Арада“ с вратовръзка, за да сигнализира, че тайникът е пълен, то водещият му офицер от СВР щеше всеки миг да се появи в къщата. А ако вече бе пристигнал незабелязано и ги видеше в кухнята, операцията за засичане и обезвреждане на къртицата щеше да приключи, преди да е започнала. Докато извеждаше Мосин от къщата и го буташе пред себе си надолу по ронещите се каменни стъпала, нареждайки му да прибере ризата и останалите си неща колкото се може по-бързо, Кел знаеше, че може би точно в този момент водещият офицер на Абакус вече изпраща есемес с кодирано съобщение за прекратяване на операцията. Клекнър щеше да бъде качен на първия полет за Москва и никой нямаше да го види повече.

- Ама какво става? - поиска да знае Мосин, докато Кел го насочваше към малкия бетонен пристан, побутвайки го с длан в гърба.

Бяха си тръгнали от къщата толкова бързо, че Кел дори не бе успял да огледа наоколо за мокри следи, за малки издайнически локвички вода, накапали от ръцете и крачолите на агента. Можеше само да се надява всичко да изсъхне бързо в отслабващата следобедна жега. На стотина метра по-нататък, където брегът ставаше равен, се виждаше къща; човешки фигури плуваха и се плискаха с вода в плиткото.

- Има опасност всеки момент някой да дойде. Открих тайника. Беше пълен.